Войната на САЩ с Иран задълбочава продоволствените проблеми по света

Помислете за момент какво са причинили две от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН: Русия и САЩ, чрез своите войни срещу Украйна и Иран, споделят голяма част от вината за загубените позиции при борбата с глада, пише Bloomberg.

Актуалният Глобален индекс на глада, публикуван миналата седмица, показва, че комбинираните проблеми на недохранването, забавянето на растежа при децата и детското изтощение – всички симптоми на относително гладуване – се задълбочават, слагайки край на продължилата две десетилетия тенденция на подобрение.

Числата в тазгодишния индекс отразяват условията на глад в 122 държави през периода 2021-2025 г. Но както ясно посочват експертите от доклада, войната, която президентът на САЩ Доналд Тръмп започна срещу Иран през 2026 г., задълбочава влошаването, обричайки десетки или стотици милиони хора на глад през следващите години в допълнение към приблизително 645-те милиона, които се сблъскват с недостиг на храна през 2025 г.

За разпространението на глада, разбира се, има много причини в тези времена на политическа криза, вариращи от фактори извън човешкия контрол, включително метеорологични модели като "Ел Ниньо", до смущения, в които ние, хората, сме оказали неблагоприятна намеса, например изменението на климата. 

Ключовото допълнение към тези проблеми обаче е увеличаването на войните. Анализ преброява 65 въоръжени конфликти през 2025 г., като това е най-голямото число от Втората световна война насам.

Войните влияят негативно по много начини, като един от тях е задържането на храна далеч от цивилното население. Това важи от Судан до Демократична република Конго и ивицата Газа. Миналата година, за първи път, откакто ООН разработи метод за класиране на кризите с глада, катастрофален глад беше обявен едновременно на две места - в Судан и Газа.

Руската агресия срещу Украйна също влошава проблема. Преди нахлуването на Москва тези две страни формират приблизително 30% от световния износ на пшеница. Когато тези доставки, които основно минават през Черно море, бяха прекъснати през 2022 г., цените на храните скочиха рязко., като най-засегнатите бяха хората в бедните страни в Африка и Азия.

Тазгодишната война между САЩ и Израел срещу Иран доведе до подобен шок, който ще се прояви в следващия индекс на глада. Потребителите в Америка, Европа и други богати страни усещат последиците от войната главно на бензиностанциите, чрез по-високите цени на горивата, причинени от намаляването на доставките на петрол през Ормузкия проток. Хората в бедните страни също страдат от по-скъпата енергия.

Но те са изправени пред по-голям проблем. Преди войната около 30% от световния износ на торове минава през Ормузкия проток. Тези потоци са замразени за известно време и сега се възстановяват бавно. Световната банка прогнозира, че цената на уреята например ще скочи с 60% тази година, преди да се стабилизира едва през 2027 г.

Земеделските производители в бедните страни на практика са лишени от достъп до тези ресурси поради цените. По този начин недостигът на торове, причинен от войната, директно причинява глад, изоставане в растежа и атрофия на децата. Тези шокове обикновено продължават дълго след края на военните действия, защото селскостопанските пазари се нуждаят от време, за да се възстановят, а земеделските производители вече са пропуснали цели сезони на засаждане и прибиране на реколтата.

Дори покачването на цените на храните с 1% корелира с по-висока смъртност сред децата под петгодишна възраст. Домакинствата, които се затрудняват да си позволят храна, са склонни първо да намалят най-питателните ястия, което има последици за децата през целия им живот.

Войната в Иран от 2026 г. ще спре развитието на много африканци и азиатци за десетилетия напред.

Общият мащаб на страданието всъщност е невъзможно да се определи количествено. Моисей Криспус Окело, учен от Института за изследвания на сигурността, базиран в Етиопия, посочва, че новата хранителна криза, причинена от войната с Иран, удря още по-силно страните в Африка, защото те нямат пари, но имат високи дългове и много бежанци, и вече страдат от суши, причинени от изменението на климата.

Гладът, причинен от далечна война, също така може да разпали нови конфликти, които след това водят до още по-голяма нестабилност и глад.

Абдулайе Мохамаду от Постоянния междудържавен комитет за борба със сушата в Сахел твърди, че връзката между глада и войната в този африкански регион е „кръгова“. Войната ограничава достъпа до земеделска земя и мобилността на пасищата, а също така нарушава пазарите, веригите на доставка, хуманитарния достъп и търговията. Липсата на торове и настъпването на глад влошават ефектите от войната.

И как САЩ под ръководството на Тръмп реагират на тази криза с глада? Със сигурност не чрез опити за забавяне на изменението на климата – Тръмп изтегли САЩ от Парижкото споразумение, което има за цел да ограничи глобалното затопляне.

Нито чрез изпращане на хуманитарна помощ. Администрацията разпусна това, което някога беше Агенцията за международно развитие. Тези съкращения очевидно доведоха, наред с други ефекти, до пикове на насилие и конфликти в Африка. Америка, заедно с други страни, също така намали финансирането на Световната продоволствена програма на ООН, което доведе до прекратяване на редица проекти - от Йемен до Судан и Хаити.

Подобно лишаване от финансиране ще предизвика допълнителни милиони смъртни случаи, особено на малки деца.

Тръмп, който презира ООН, несъмнено ще обвини за този провал институцията, а не собствената си политика или войната, която той самият започна в Близкия изток, заключва Bloomberg.