Цените на ориза са знак, че климатичната криза не е задължително да доведе до глад

В свят, притеснен от надвисналия недостиг на храна заради климатичната криза, сривът на цените на ориза, които сега се приближават до най-ниското си ниво от 18 години, е доказателство, че намесата на правителствата и съвременните земеделски методи могат да спасят положението. Ключът е производителността: повече храна от по-малко фермери, пише колумнистът на Bloomberg Хавиер Блас.

Когато мислим за технологичен напредък, това, което ни идва на ум, са интернет, смартфоните и появата на изкуствения интелект. Земеделието преживя обаче драматична и често пренебрегвана революция в производителността: през последния век добивите на култури се увеличиха драстично.

Добивът на ориз в света през последните близо 50 години (5 тона за хектар). Графика: Bloomberg LP

Оризът е чудесен пример. През 1975 г. фермерите по целия свят са събирали средно по 2,4 тона на хектар. Добивът се е подобрил до 3,8 тона до 2000 г., а днес е почти удвоен до 4,7 тона.

Други култури, от царевица до соя и пшеница, също отбелязват значителни ръстове на добивите, което позволява увеличаване на реколтите дори при по-трудни климатични условия. Тези ръстове могат да бъдат устойчиви.

Пазарът на царевица е също такъв пример за новооткритата ни способност да произвеждаме повече храна. В продължение на десетилетия до началото на 40-те години на миналия век добивите се задържат на около 20 до 30 бушела (1 бушел е малко над 27,2 кг - б.ред.) на акър (малко над 4 дка - б.ред.). От 1945 г. нататък те непрекъснато се подобряват, първо с темп от около един бушел на акър годишно, а скоро след това и с около два годишно. Тази година Министерството на земеделието на САЩ очаква фермерите да съберат близо 189 бушела на акър – рекорд и двойно повече от това, което е възможно преди 50 години.

Всички ние се възползваме от този малко известен бум в производителността. Без него цените на храните щяха да бъдат значително по-високи и по-големи части от света редовно щяха да страдат от глад.

Добивът на царевица в САЩ през последните близо 50 години (200 бушела за акър). Графика: Bloomberg LP

Въпреки това, противопоставянето на съвременните методи на земеделие продължава да се увеличава, често съпроводено с призиви за връщане към отминалите времена: свят със слабомеханизирано земеделие, без торове, пестициди, генетично модифицирани семена или напояване.

Ползите от държавните инвестиции в съвременното земеделие са най-очевидни при ориза, най-важната култура в света за продоволствената сигурност. Макар да е голяма степен пренебрегван от инвеститорите и Wall Street, оризът е основен продукт за половината от населението на света. През последните четири години азиатските и африканските държави се намираха на ръба – опасна смесица от лошо време, протекционизъм и паническо купуване подхранваше инфлационен скок в цените.

В Азия културата би могла да свали правителства: властите наблюдаваха с тревога как регионалният бенчмарк – тайландският бял ориз с 5% съдържание на въглехидрати, поскъпна до 10-годишен връх от 650 долара за тон към началото на 2024 г., което е с над 60% повече от 400-те долара за тон в средата на 2021 г.

Опасенията бяха, че цените могат да се върнат към рекордно високите си нива от над 1000 долара за тон, наблюдавани през 2007-2008 г., когато размирици заради храни имаше от Бангладеш до Сенегал и Хаити. Някои се притесняваха, че това е новото нормално заради въздействието на изменението на климата върху реколтата.

Разбира се, времето оказва ефект, но вместо климатичната криза, основният виновник е периодичното явление „Ел Ниньо“, което нарушава моделите на валежите в Азия. Тревогите, че въглеродните емисии ще направят ориза трайно по-скъп, се оказаха преувеличени.

Сега, когато дъждовете се завърнаха в по-голямата част от Азия, съвременното земеделие е от полза. Светът ще пожъне рекордна реколта от ориз от около 541 млн. тона през 2025-2026 г. За сравнение, това би било двойно повече от реколтата от 1980-1981 г., като в същото време размерите на обработваемата земя не са се променили много. Нищо чудно, че цените спадат.

Светът – и по-специално Азия, може да направи повече, за да удължи бума в производителността. Ключът е да се гарантира, че земеделските производители имат широк достъп до финансиране, за да могат да инвестират в съвременна техника, торове и пестициди. Напояването също е от съществено значение и това изисква публични инвестиции, които също трябва да бъдат насочени към проучвания за подобряване на семената.

Напредъкът в селскостопанската генетика, който може да създаде растения, понасящи както на по-малко валежи, така и на наводнения, трябва да бъде насърчаван, а не забраняван. Китайски учени завършиха опити с нови генетично модифицирани сортове ориз, които дават много надежда; и други в региона трябва да направят същото.

С всеки технологичен напредък крие рискове. Прекомерното торене е един от тях, но това може да се преодолее чрез обучение на земеделските производители да прилагат най-добрите техники. Междувременно, ГМО семената не представляват риск нито за здравето, нито за околната среда, според Блас, който посочва, че те са забранени в голяма част от света без основателна причина.

В доклад от 2010 г. Европейската комисия направи преглед на научни изследвания върху ГМО, проведени в период от над 25 години, като заключи, че „биотехнологиите, и по-специално ГМО, сами по себе си не са по-рискови от конвенционалните технологии за селекция на растения“. Световната здравна организация към ООН кзва, че след няколко десетилетия на отглеждане на ГМО в няколко страни „консумацията на ГМО храни не е причинила никакви известни отрицателни последици за здравето“.

Има и едно последно предизвикателство: по-продуктивното земеделие в крайна сметка означава по-малко фермери. И това не е непременно нещо лошо – Азия и Африка се нуждаят от повече храна, а не от повече хора, които обработват земя. Правителствата трябва да управляват миграцията от селските райони към градовете, от обработката на почвата до заетостта в промишлеността или икономиката на услугите – пътят на забогатяването в Америка и Европа през последните 100 години.

Както показва цената на ориза, науката може да помогне на света да се справи с променящия се климат, без да гладува.