Литият е в основата на новата енергийна революция в Тексас

През 2023 г., по време на администрацията на президента Джо Байдън, на Пентагона беше наредено да създаде вериги на доставки на минерали, независими от Китай. Оттогава милиарди долари са се влели в проекти за добив и преработка в цялата страна, което е стимулирало прилив на предприемачи, надяващи се да се възползват от федералните субсидии.

Малки концентрации, големи мини

В пустинята в Западен Тексас, компанията Texas Mineral Resources Corp. (TMRC) планира да добива редкоземни елементи на обект с площ от 3800 декара. Компанията вече има договор с Министерството на отбраната. През януари тя съобщи за „пробив“, произвеждайки проба от диспрозий с висока чистота, който се използва в полупроводници и двигатели за електрически превозни средства.

Тези редки елементи всъщност не са трудни за намиране. Те са навсякъде по света, но съществуват в малки концентрации, чието извличане в значителни обеми изисква огромни усилия. Процесът генерира и големи потоци от отпадъци.

TMRC заяви, че ще раздробява по 20 000 тона скала на ден. След това материалът ще се накисва в продължение на един месец в басейни с разредена киселина и ще търпи серия от електромагнитни процеси за отделяне и извличане на желаните минерали. Според TMRC скалите в обекта съдържат 15 редкоземни елемента и други метали, включително литий, галий, хафний, цирконий и берилий.

Финансовите анализатори обаче предупредиха за риск с жизнеспособността на TMRC на фона на съобщенията за нарастващ дефицит и липса на приходи. През юли TMRC преживява „тежка ликвидна криза“.

Според геолога Брент Елиът от Бюрото по икономическа геология към Тексаския университет в Остин, обектът на TMRC не е изолиран случай и тъй като компанията буксува, това може да се случи и с други миннодобивни фирми.

Загуби в минното дело

Преди 1990 г. САЩ доминират на световните пазари на минерали. Но вътрешното производство спада през това десетилетие, отчасти поради нарастващите мерки за опазване на околната среда и появата на рентабилни възможности за чуждестранно производство. Нови индустрии и продукти, появили се в средата на предишното десетилетие – сред които смартфони и електромобили – накараха САЩ да преосмислят икономиката на индустрията и бъдещите нужди.

„Хората започнаха да търсят какво всъщност е необходимо, за да могат да се строят неща като електрически превозни средства“, коментира Мишел Мишот Фос, сътрудник по енергетика, минерали и материали в Института за публична политика „Бейкър“. „Започнахме да осъзнаваме, че не произвеждаме нищо от тези неща“, добавя Фос.

През последните години стана ясно, че Китай е инвестирал и е развил стратегически пазар, изтъква тя. Първата администрация на Тръмп, още през първата си година, определи производството на минерали като въпрос на националната сигурност.

Федералното финансиране за минната промишленост се увеличи с бързи темпове по време на администрацията на Байдън. Двупартийният закон за инфраструктурата от 2021 г. и Законът за намаляване на инфлацията от 2022 г. вляха милиарди долари в проекти в цялата страна.

На фона на ескалиращото търговско напрежение през 2024 г. Китай забрани износа на няколко ключови минерала за САЩ.

Втората администрация на Тръмп досега е отпуснала милиарди долари за минно дело, което осигурява и федерални земи за миннодобивни проучвания, предоставяйки ускорено издаване на разрешителни за определени проекти. Към това може да се добавят и митата, които Белият дом наложи на Китай.

Пекин отговори с контрол върху износа на 17 минерала, използвани във военното производство.

САЩ ще трябва да изградят нещо повече от няколко нови мини, за да си осигурят позиция на световните пазари на минерали. Те се нуждаят от индустрии за преработка и крайни продукти – или суровината ще трябва да бъде изпратена до Китай, който разполага с мощен преработвателен капацитет.

Редкоземните елементи са важни компоненти при усъвършенстваните магнити, използвани в електрическите двигатели и генераторите. За всеки мегават генерираща мощност, една вятърна турбина изисква 180 килограма неодим, 17 кг диспрозий и 7 кг тербий.

Забележително е, че първата мащабна литиева рафинерия в САЩ е собственост на Tesla, производителят на електрически автомобили, и се намира близо до Корпус Кристи, Тексас.

Стартиран през декември, заводът на Tesla внася руда от единствената литиева мина в Канада за преработка в материал за батерии.

На около 110 км северно от рафинерията на Tesla е планиран за изграждане друг завод за преработка на редкоземни елементи, съвместен проект между австралийската минна компания Lynas и Министерството на отбраната на САЩ.