PISA 2025: Българските ученици са последни в ЕС по четене, математика и природни науки

Резултатите от последното международно оценяване PISA 2025 показват, че българските ученици са на последно място по четене, математика и природни науки в Европейския съюз (ЕС).

В Министерството на образованието и науката (МОН) бяха представени резултатите от участието на България в Програмата за международно оценяване на учениците – PISA 2025, изводите и следващите стъпки. Тестът PISA 2025 измерва функционалната грамотност, като оценява способността на 15-годишните ученици да прилагат знанията и уменията си в реални ситуации в три ключови области - природни науки, четене и математика.

Нашите ученици са се представили най-зле от всички свои връстници в ЕС по всичките три показателя, а резултатите са по-лоши и от тези на предишното оценяване от 2022 година, пише Dnes.bg.

Международното изследване се провежда от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), като в PISA 2025 са участвали 760 000 ученици от 91 държави.

По природни науки България регистрира резултат от 421 точки. Той е бил такъв и през 2022 г. При четенето страната ни има 387 точки, през 2022 г. са били 404. При математиката също има спад - 405 т. при 417 т. през 2022 г.  В сравнение с резултатите от 2015 г. има голямо понижение при всички три показателя.

Така резултатите на българските ученици са под средните за ОИСР.  Около 53% от учениците в България са постигнали ниво 2 или по-високо по природни науки (средна стойност за ОИСР: 74%). Тези ученици могат поне да разпознават правилното обяснение на познати научни явления и да използват тези знания, за да определят, в прости случаи, дали дадено заключение е валидно въз основа на предоставените данни. 

Едва 2% от нашите ученици са стигнали до ниво 5 или 6 по природни науки. 43% от нашите ученици са постигнали поне ниво 2 на владеене на математиката (средна стойност за ОИСР.

Като минимум тези ученици могат да тълкуват и да разпознават, без да им се дават преки указания, как една проста ситуация може да бъде представена математически (например сравняване на общото разстояние по два алтернативни маршрута или превръщане на цени в друга валута). Само 3% от 15-годишните българчета са стигнали по-високо ниво по математика. 

Около 42% от учениците в България са постигнали ниво 2 или по-високо по четене (средна стойност за ОИСР: 69%). Тези ученици могат поне да определят основната идея в текст със средна дължина, да намират информация въз основа на ясни, макар и понякога сложни критерии, и да разсъждават върху целта и формата на текстовете, когато им бъде изрично зададено да го направят. 

Едва 1% от българските ученици са достигнали до ниво 5 и нагоре по четене. 

Синдикат "Образование": PISA 2025 рисува  картина, която е по-дълбока от  обикновен "спад на резултатите"

PISA 2025 рисува  картина, която е по-дълбока от  обикновен "спад на резултатите". В центъра стои криза на вниманието, мотивацията, четенето, принадлежността и доверието в смисъла на ученето.

И тук има много важен извод и за образователната политика - не можем да искаме по-добри резултати от учениците, ако едновременно отслабваме учителя, допускаме разпад на учебната дисциплина, претоварваме учебното съдържание и заменяме педагогиката с техника.

Технологиите и AI могат да бъдат мощни инструменти. Но PISA 2025 връща прожектора към нещо доста по-традиционно: мотивиран ученик, подготвен и подкрепен учител, спокойна учебна среда, четене, критично мислене и усещане, че училището има смисъл.

Четенето се превръща в стратегически проблем в епохата на AI

Особено тревожен е спадът именно в уменията, които стават все по-необходими при масовото навлизане на изкуствения интелект: оценяване на информация, свързване на различни източници и критично мислене. Делът на т.нар. „прибързани читатели“, които преминават бързо през текста и дават бързи, но грешни отговори, почти се е удвоил между 2018 и 2025 г.

Допълнително PISA установява, че учениците срещат все по-големи затруднения при задачи с по-дълги текстове. А учениците, които четат повече книги на хартия, продължават да постигат по-добри резултати по четене.

Тук се очертава един от парадоксите на дигиталната епоха: колкото повече информация имат децата пред себе си, толкова по-важна става способността им да се концентрират, да четат продължително и да различават стойностната информация от информационния шум.

PISA не доказва, че повече технологии означават по-добро образование

Броят на компютрите в училищата значително се увеличава: от шест на десет ученици през 2012 г. до девет на десет през 2025 г. Но ключовият въпрос вече не е дали училището притежава техника, а как я използва.

Особено показателно е, че директорите съобщават за спрямо по-ниска дигитална готовност 2022 г., като най-сериозно се влошават уменията за интегриране на дигиталните устройства в преподаването. Същевременно богатите училища са по-добре подготвени за ефективното им използване.

Следователно инвестицията в техника без инвестиция в учителя, квалификацията и времето му за подготовка рискува да произведе скъпо оборудвано, но не непременно по-добро образование. 

AI трябва да бъде инструмент, а не заместител на мисленето

Това е един от най-интересните резултати. Учениците, които не използват AI чатботове за училищна работа, като цяло постигат по-високи резултати от тези, които ги използват. Те показват и по-силно поведение, свързано с търсене на помощ.

В същото време картината не е черно-бяла. При общото използване на AI седмичните потребители и непотребителите имат сходни резултати, а честото използване може да бъде свързано с малко по-добри резултати, когато учениците получават възможности да развиват AI грамотност. Проблемът е, че тези възможности са по-достъпни за социално привилегированите ученици, което създава риск от ново AI неравенство.

Изводът не е „AI вън от училището“, а AI в училището трябва да влиза през учителя и педагогиката, а не да ги заобикаля.

Дисциплината, отсъствията и тормозът вече са фактор за качеството

Документът обръща сериозно внимание на училищния климат. Тормозът се е увеличил след 2022 г., особено релационният тормоз, а всички форми на тормоз са свързани с по- ниски академични резултати. Увеличават се също отсъствията и закъсненията. Дисциплинарният климат остава особено проблематичен в социално по-неблагоприятните райони. Това е силен аргумент срещу разглеждането на дисциплината като второстепенна или единствено административна тема. Спокойната учебна среда е предпоставка за учене.  Правата на учениците, подкрепата за тях и ясните правила не са противоположности. Данните по-скоро подсказват, че качественото образование изисква едновременно подкрепа, принадлежност, ясни очаквания и работеща дисциплина.

Учителят остава решаващият фактор

PISA отчита, че  учителската подкрепа по природни  науки се е увеличила в повече от половината участващи държави спрямо 2015 г. и е положително свързана с постиженията.

Същевременно около четири от всеки десет ученици в OECD учат в училища, чиито директори съобщават, че недостигът на учители в някаква или значителна степен пречи на обучението. Подобен е делът и при недостига на помощен персонал.

Това води до важен политически извод: реформа, която увеличава изискванията към училището, без да увеличава човешкия ресурс в него, сама си поставя спирачка.

Необходими са не само учители, а психолози, педагогически съветници, помощници на учителя и друг образователен подкрепящ персонал.

PISA показва силна връзка между социално-икономическите условия и образователните резултати. Само 18 държави попадат едновременно над средното ниво по резултати по природни науки и по социално-икономическа справедливост.

Особено интересен е друг резултат: когато учениците вярват, че успехът в образованието може действително да подобри живота им, те са по-склонни да полагат усилия. Социалната мобилност следователно не е само икономически въпрос, а образователен мотиватор.

За поредна година резултатите ни в изследването PISA не са добри. Имаме спад и по математика, и по четене. Резултатите показват, че в българския образователен модел има проблем, каза на пресконференция министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев, цитиран от БТА.

Не искаме да припишем тези слаби резултати на предишни управления на МОН, каза образователният министър. По думите му резултатите показват, че продължава да се задълбочава образователното неравенство в България.

В следващите месеци ще предложим серии от мерки, които ще бъдат обсъдени, за да намерим най-точните, най-верните решения и те ще бъдат насочени в няколко ключови области. Една от тях е за промяната на принципа „парите следват ученика“, каза министър Вълчев. Освен промяната на финансовия модел, ще се опитаме да предложим и серия от мерки за подобряване на дисциплината, добави той.