Китай продължава да се отдалечава от политиката за равенство между половете

Развитите икономики изпитват подобни проблеми, тъй като раждаемостта има тенденция да намалява поради образованието и други приоритети, като кариерата. Съседи като Япония и Южна Корея също са свидетели на спад в раждаемостта до рекордно ниски нива. Това, което изостря проблема в Китай обаче, е дисбалансът между половете.

Приоритизирането на потомците от мъжки пол - особено в селските райони - води до принудителни аборти и пренасищане с новородени момчета от 80-те години на миналия век досега.

През ноември Китай инструктира жените да поддържат „семейните ценности“ в изменен закон за половете - поредният знак за стриктно връщане към традиционните нрави.

Вече изцяло мъжкото Политбюро е допуснало само шест жени от 1948 г. насам; три от тях са били съпруги на лидери на ККП. Само три стават вицепремиери, като нито една жена не е влизала в елитния Постоянен комитет от седем души.

Виктор Ших, доцент, специализирал в сферата китайската политика в Калифорнийския университет в Сан Диего, казва, че приоритетите за правата на жените ще станат „още по-маргинализирани“ без наличието на жена във висшия политически орган.

„Дори ако това, че са в Политбюро, не означава непременно, че имат власт за вземане на решения, фактът, че жените вече не са в състояние да заемат дори чисто символична позиция, показва, че статутът на жените в политиката се влошава“, коментира Фън Юан, съосновател на Beijing Equality, неправителствена организация, посветена на правата на жените и равенството между половете.

Тъй като от държавните предприятия се изисква да съкратят работата, която не е от съществено значение за дейността им, повече от 10 000 заведения за дневни грижи, които Китай поддържа в началото на 90-те години, почти напълно изчезват до 2010 г.

Участието на жените в работната сила в Китай намалява от 1990 г. насам. Сега делът им достига 61,6% спрямо 70,5% през 2000 г., изчислява Световната банка.

Участието на жените в работната сила на Китай. Източник: Световната банка

С началото на пазарната реформа през 80-те години жените често са първите уволнявани по време на преструктурирането на държавните предприятия, а Китай не направи нищо, за да помогне за подобряване на участието на жените в работната сила през последните три десетилетия, изтъква Финчър.

„Напротив, те агресивно прокарват тази пропаганда върху „останалите жени“, която има за цел да обезкуражи образованите жени да работят и да бъдат твърде амбициозни“, добавя тя. Финчър е автор на книгата „Останалите жени: Връщането на неравенството между половете в Китай“.

Към 2020 г. в Китай има 2,5 милиона жени на възраст над 25 години, които никога не са били омъжени, според статистическия годишник за населението и заетостта в Китай

Икономическото забавяне в Китай заличи голяма част от напредъка в политиката за половете, дори за най-богатите жени.

Най-богатата жена в Китай, Янг Хуян, мажоритарен акционер в най-голямата строителна компания в Китай Country Garden, загуби повече от половината си богатство на фона на имотната криза в страната. Нейното нетно състояние падна до 10,8 млрд. долара през последната година.

У Ядзюн, която се нарежда на второ място по богатство сред жените в Китай, бивш председател на Longfor, се раздели с 23% от състоянието си след срив в цената на акциите на компанията.

Разликата в заплащането между половете в страната се увеличава от 1990 г. насам. През десетилетието до 2000 г. жените в големите китайски градове печелят средно 70% от това, което получават мъжете. През следващото десетилетие разликата се увеличава, като жените взимат 67,3% от заплащането на служителите от мъжки пол.

Китай не разкрива данни за периода между 2010 г. и 2020 г.

Въпреки че 55,9% от жените в трудоспособна възраст имат бакалавърска или по-висока степен (срещу 33,6% от мъжете), само 34,2% от жените заемат ръководни позиции в сравнение с 40,7% от мъжете, според доклад на Zhaopin, китайска организация за набиране на персонал.

Сексуалната агресия към жените също обезсърчава жените предприемачи и рядко се обсъжда публично поради политическа чувствителност, изтъква Сун.

През 2018 г. Лиу Дзиняо, студентка в Университета на Минесота, твърди, че милиардерът, основател на една от най-големите китайски компании, JD.com, я ескортирал обратно до апартамента ѝ и я изнасилил. Ричард Лиу беше арестуван в САЩ и освободен в рамките на 24 часа. Той настоява, че сексът е бил по взаимно съгласие, а прокурорите отказаха да му повдигнат обвинения.

В Китай интернет потребителите наричат Лиу „мръсница“, „лъжец“ и „златотърсача“. Случаят беше решен през октомври. Миналата година властите в Китай също прекратиха дело срещу бивш служител на Alibaba, който беше обвинен в сексуално насилие над колежка. „Всички тези неща не дадоха до никакви задоволителни резултати“, изтъква Сун.