Войната накара само една държава в НАТО да се съобрази с правилата за военните разходи

Войната в Украйна накара почти всички членове на НАТО да увеличат военните си разходи, но само още една държава от 30-те в Алианса успя да покрие изискването за военни разходи в размер на поне 2% от брутния вътрешен продукт през 2022 година. Това е видно от доклада за състоянието на организацията.

Данните сочат, че през миналата година Латвия е увеличила разходите си за отбрана и е похарчила 2,07% от БВП си за тази цел. Така тя се присъединява към останалите шест държави, които изпълняват това правило - Гърция (3,54%), САЩ (3,46%), Литва (2,47%), Полша (2,42%), Великобритания (2,16%) и Литва (2,12%).

През 2022 година САЩ всъщност дори намаляват леко разходите си, но все още изпълняват изискванията на НАТО. Именно недостатъчното пари, които дават останалите съюзници накараха президента на САЩ (2017-2021 година) Доналд Тръмп да заплаши, че страната му ще излезе от организацията. По-малко разходи за отбрана правят още Турция (1,37% от БВП) и Черна гора (1,36%).

Данните за България показват, че през миналата година страната ни е повишила средствата, които отделя за военни разходи, до 1,54% от БВП, или около 2,48 млрд. лева. Основната част от тези средста - почти 57%, са разходите, свързани с персонала, а 22,6% - за оборудване.

Общите разходи за отбрана на НАТО са надвишили 1 трилион долара през 2022 година. Въпреки намалението САЩ са отпуснали около 70% от тази сума, сочат още данните.

Разходите за отбрана на държавите от НАТО като процент от БВП през 2022 г.. Източник: Bloomberg

Подкрепата за НАТО

Проучвания на общественото мнение у нас показват,че 83% от анкетираните подкрепят увеличение на разходите за отбрана. По този показател страната ни е на челно място в Алианса, заедно с Норвегия. Средно 70% от  гражданите на страни от организацията настоявта за повече пари за отбрана, сочат още данните от проучването, провело се през ноември 2022 година.

В същото време обаче подкрепата за НАТО у нас е сред най-ниските - 55% от българите биха гласували страната ни да остане в Алианса, а 31% - да напусне. Най-ниска е подкрепата в Черна гора (48%), а най-висока - в Полша (89%). Като цяло 57% от българите твърдят, че сигурността на страната се дължи на НАТО, което е около средното за цялата организация - през 2022 година 61% от гражданите на държавите в Алианса са съгласни, че той е гаранция за сигурност. Най-голямо е доверието, че НАТО е гаранция за сигурността в Албания (92%), а най-ниско - в САЩ (54%).

Подкрепа за Украйна

По време на представянето на доклада генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отбеляза безпрецентната подкрепа на организацията за Украйна. "Инвазията на (руския президент Владимир) Путин беше шокираща, но е и изненадваща", коментира той, цитиран от пресцентъра на НАТО. Само часове след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година, НАТО активира плановете за защита от Балтийско до Черно море, разполагайки 40 хил. военни в региона и увеличавайки въздушното и морското присъствие, допълни още той.

През месеците на войната страните от НАТО отпускат военна помощ за Украйна, възстановяват производството на муниции и друго въоръжение, както и защититават обекти от критичната инфраструктура.

По време на срещата в Мадрид през лятото на миналата година съюзниците определиха Русия като най-голямата заплаха за организацията.