Закъсала строителна компания може да причини нова кредитна криза в Южна Корея

Южна Корея се опитва да овладее последиците от дългова криза на строителна фирма, които носят риск от повторение на скорошна кредитна криза в страната, тъй като високите лихвени проценти помрачават бизнеса, пише Bloomberg.

Този път на прицел е Taeyoung Engineering & Construction, която шокира пазарите миналия месец с искане за разсрочване на плащанията по заеми за финансиране на проекти, които също бяха източник на два предишни епизода на кредитен стрес. Предложението ѝ предизвика разпродажба на акциите на банки и строители в страната.

Деноминираните в южнокорейска валута облигации на Taeyoung с падеж през юли се сринаха до около 62% от номиналната си стойност от 97% преди две седмици, изчислява Bloomberg.

Тревогата сред инвеститорите се задълбочи дори когато Сеул обеща да засили програма за 66 млрд. долара за стабилизиране на пазарите, ако е необходимо, като министърът на финансите обеща, че властите „ще положат всички усилия“, за да ограничат разпространението на щетите. В петък кредиторите на Taeyoung отново призоваха нейната компания майка да изпълни ангажимента за предоставяне на средства на закъсалото звено по време на среща, на която обсъдиха искането за преструктуриране на дълга.

Проблемите с плащанията на Taeyoung са поредният пример за страничните ефекти от агресивното затягане на паричната политика на централните банки по света, което влоши допълнително ситуацията в жилищния сектор в някои страни, сред които и Южна Корея. Това също напомня за риска от твърде голямото разчитане на някои местни кредитори на заеми, свързани с имоти, като източник на печалба.

Основана през 1973 г., Taeyoung си осигури 400 млрд. вона (304 млн. долара) свеж капитал, когато нейната холдингова компания продаде облигации в сделка с KKR & Co. миналата година, като през декември заяви, че ще продаде дял в Pocheon Power Co. на стойност 42 млрд. вона за осигуряване на ликвидност.

Строителната фирма, чиито проекти включват бейзболен стадион, увеселителни паркове и сгради в Сеул, има големи финансови задължения по редица проекти. Докато компанията се намира в криза на ликвидността, 90-годишният ѝ основател Юн Се-йон се завърна, за да се опита да спаси компанията, срещайки се с кредитори по-рано тази седмица.

Taeyoung трябва да представи спасителен план тази седмица, като кредиторите ще решат до 11 януари дали да започнат процедура по преструктуриране, споделя Лий Бок-хюн, управител на Службата за финансов надзор. По думите му ведомството има план за извънредни ситуации за стабилизиране на финансовите пазари, ако е необходимо.

„Инцидентът ще подкопае краткосрочните пазарни настроения на капиталовия пазар и пазара на финансиране на недвижими имоти“, изтъква Лий Кьон-рок, анализатор в Shinyoung Securities Co. Въпреки че най-лошият сценарий би представлявал „разпространението на кризата в Taeyoung в други строителни компании и причиняването на ликвиден риск в банките“, Лий очаква регулаторите да предотвратят това.

Най-големият кредитор на Taeyoung, Korea Development Bank, призова строителната компания да представи яснота, за да спечели достатъчно подкрепа за разсрочване на дълга си. Тъй като строителната фирма кандидатства за преструктуриране на дълга, всички нейни задължения ще бъдат замразени. След като преструктурирането започне, кредиторите трябва да преговарят помежду си за това как да се третират отделните заеми.

Дълговите неволи на строителната фирма напомнят за финансовия стрес, причинен от неизпълнението на задълженията на друг играч от сектора в края на 2022 г. по същия тип краткосрочен заем, който по-късно прерасна в най-сериозния срив на кредитния пазар в страната след световната финансова криза. Хаосът по това време принуди правителството да осигури набор от спасителни мерки, за да успокои пазарите.

Политиците трябваше да се намесят отново миналата година, когато клонът на един от най-големите кредитни съюзи в Южна Корея беше затворен, след като отчете загуба от 60 млрд. вона по такива заеми, което накара властите да обособят спасителни фондове на стойност над 100 млрд. долара.