Браншовите организации в имотния сектор са за регулация на брокерската дейност

Дейността на посредниците при сключването на сделки с недвижими имоти трябва да бъде регламентирана, за да бъдат защитени интересите на потребителите, които са нарушавани от некоректни брокери. Около това мнение се обединиха представители на браншови организации и агенции за недвижими имоти по време на дискусия, организирана от Национално сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ).

За регулиране на брокерската професия се говори от 20 години, но досега държавата не е проявила сериозен интерес по темата. За днешната дискусия също са били изпратени покани до представители на държавните институции, но нито един не се бе отзовал.

Последният законопроект за посредническите услуги при сделките с недвижими имоти е от ноември 2023 г., но така и не се стигна до разглеждането му от Народното събрание. В началото на тази година за законопроекта беше сезирана Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от Института за пазарна икономика заради съмнения за ограничаване на свободната конкуренция.

„Ако на неправителствените организации от даден сектор се предостави възможност за вътрешно саморегулиране, това при всички случаи ще е е по-добре, отколкото да няма никакво регулиране", каза Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Той допълни, че голямото мнозинство от населението придобива имот за цял живот, затова е необходимо потребителите да имат сигурност при сключването на сделка.

Според Александър Бочев, председател на НСНИ, брокерският бранш има крещяща нужда от регулация и законова рамка за изпълнението на дейността си. Още повече че по думите му през последните години сред представителите на професията се засилват посредствеността и професионалната некомпетентност. 

„Има добре работещи агенции, които държат да повишават професионалната квалификация на своите служители, но има и много некоректни фирми. Важно е да направим така, че агенциите, които работят коректно и професионално, да бъдат чути от институциите“, отбеляза той и допълни, че заложените изисквания в законопроекта ще подобрят имиджа на брокерската професия, която потребителите все повече оценяват негативно. Коментарът на Министерството на правосъдието по внесения законопроект в НС обаче е бил, че трябва да има закон, ако има нужда да има закон, каза Бочев.

НСНИ предлага да има Браншова камара, в която по възможност да участват всички, които практикуват брокерската професия. Нейното ръководство да се избира демократично, с определен мандат.

За закон, регламентиращ посредническата дейност при сделките с недвижими имоти, се обяви и Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП). Според него общественият интерес регламентира дали да има закон за дадена дейност, или не, а той е функция на оборота, който браншът генерира. „Големият оборот и фактът, че брокерите на недвижими имоти обслужват граждани, предопределят задължително наличието на такъв закон, какъвто има във всички развити икономики“, каза Шопов.

Той наблегна на значението на образователния ценз на брокерите и той да бъде указан в регистър на лица, които имат правоспособност да упражняват професията, така че потребителите да разполагат с информиран избор. Темата за образователния ценз обаче раздели представителите на бранша. Някои смятат, че държавата вече предлага такова образование в училища и университети. Други са на мнение, че изпитващата комисия трябва да е от бранша и да работи на мандатен принцип. 

Симеон Захариев, представител на Камарата на независимите оценители в България, коментира, че закон за брокерската дейност би бил полезен и за гилдията на оценителите, тъй като тя ще разполага с по-достоверна информация какво се случва на имотния пазар. „Законът няма да реши въпроса с нелоялната конкуренция, но ще спомогне за това, няма да реши изцяло и въпроса за ценза и необходимото образование, но ще помогне много пазарът да се изсветли“, счита той.

Според Галина Максимова, председател на Комисията по професионална етика към НСНИ, основната цел на законопроекта е да бъдат защитени интересите на потребителите. Това се случва в рамките на Сдружението чрез Етичен кодекс, който обаче важи само за членовете на организацията. „С приемането на закон тези етични правила ще залегнат в нормативния акт и всички фирми ще трябва да ги спазват“, отбеляза тя.

За закон, който включва всички теми, които обединяват брокерската професия, се обяви и Георги Павлов, изпълнителен директор на Realto Group. Като такива той изброи образователния ценз, създаването на регистър, спирането на подвеждащата реклама, възлагането на писмен договор, застраховка „Професионална отговорност“.

В хода на дискусията стана ясно, че представителите на бранша не са на едно мнение за това какво трябва да бъде съдържанието на обявите при имотите за продажба и в кои случаи е нормално брокерът да взема комисиона и от двете страни по сделката. А Комисията за защита на потребителите (КЗП) е изразила неофициално становище, че обявите за имоти трябва да бъдат коригирани, така че в крайната цена да бъдат отразени трансакционните разходи по сделката и процентът комисиона за брокера.