Българите се задушават у дома: всеки трети живее на тясно

Имаме имоти, но нямаме място. България е трета в Европейския съюз (ЕС) по един от най-болезнените жилищни показатели - колко хора живеят в домове, чието пространство не им стига. Данните на Евростат за 2025 г. показват нещо, което хиляди семейства вече знаят от личен опит: у дома става все по-тясно.

Всеки трети човек в България живее на тясно. 32,5% от населението е в пренаселено домакинство - почти двойно над средното за ЕС. Пред нас са само Румъния с 40,4% и Латвия с 38,9%. На практика България е начело в Европа по жилищен дискомфорт: имаме домове, но твърде често те не ни стигат.

Това не е въпрос на каприз или усещане. Евростат изчислява пренаселеността по конкретни правила - колко стаи има домът, колко души живеят в него, на каква възраст са и какви са отношенията между тях. И точно тук идва големият проблем: докато стандартът показва, че много домакинства имат нужда от повече пространство, според имотния портал Реалистимо двустайните жилища остават най-търсените у нас.

Почти 200 хил. евро за първия компромис

Двустайният апартамент е мечтата, с която много млади купувачи започват. Той изглежда като разумен избор - по-достъпен от тристайния, по-лесен за кредит и достатъчен поне в началото. По данни на Realistimo средната цена на двустаен апартамент в София е 195 493 евро, или 2689 евро на квадратен метър. И тук идва болезненият въпрос: плащаме ли цяло състояние за жилище, което може да стане тясно още преди кредитът да е преполовен?

Това е капанът на първия имот: плащаш го 20 или 30 години, но може да ти отеснее много преди това. Двустайният решава проблема днес, но при дете, работа от вкъщи или промяна в живота бързо се превръща в нов проблем. А изходът често е още по-скъп: тристаен апартамент, по-голям кредит, по-висока вноска и компромис с локацията.

Българският парадокс

Българинът обича да има имот. За много семейства жилището е най-голямата сигурност, най-важното наследство и най-ценният актив. Но собствеността не гарантира комфорт. Може да имаш апартамент и пак да няма достатъчно място за нормален живот. Може да имаш наследствен имот, но той да не отговаря на нуждите на семейството ти. Може да си купил жилище, но след няколко години то вече да не ти стига. Така се ражда един от най-големите жилищни парадокси у нас: имот има, място няма.

Строим малки жилища за голям проблем

И тук идва още по-големият проблем: докато всеки трети в България живее на тясно, пазарът продължава да строи най-много жилища, които често са само временен отговор. По данни на НСИ през 2025 г. в страната са въведени в експлоатация 37 571 новопостроени жилища, а най-голям дял от тях са двустайните - 42,3%. Тристайните са 34,5%. Така строителството следва възможностите на купувачите, но не винаги техните реални нужди. Пазарът строи това, което купувачите могат да платят днес, но не винаги това, което ще им трябва утре.

Повече място се превръща в лукс

Данните на Евростат не са просто статистика. Те са предупреждение. Ако цените продължат да растат по-бързо от доходите, все повече семейства ще останат заключени в жилища, които вече не ги задушават. Ако новото строителство продължи да залага основно на по-малки апартаменти, пазарът ще предлага вход към собствен дом, но не и изход от проблема с липсата на място. Така повече пространство у дома може да се превърне в един от новите луксове на имотния пазар.

Имотният пазар у нас не се движи само от инвестиции, лихви и цени на квадратен метър. Движи се и от един много по-човешки проблем: хората вече нямат достатъчно място да живеят нормално.