ЕК предлага правна подкрепа на градовете, които се борят с краткосрочните наеми

Европейската комисия представи Акта за жилищата на достъпни цени, за да подпомогне държавите членки и градовете да се справят с финансовата достъпност и наличността на жилища в районите, изправени пред най-голям натиск.

Липсата на жилища на достъпни цени се превърна в един от най-неотложните проблеми за европейците. Според последното проучване на Евробарометър над 50% от жителите на градовете считат жилищното настаняване за непосредствен и неотложен проблем там, където живеят.

По данни на Евростат около 20% от жилищния фонд в съюза не се използва като основно жилище, въпреки че само 1,2% от жилищата се използват за краткосрочно отдаване под наем. Проблемът е особено остър в големите градове и туристически дестинации, където жилищата все повече се използват за цели, различни от постоянното живеене, като ограничават наличните варианти за местните жители.

„Преди една година обещах да се справя с финансовата достъпност на жилищата в Европа. Днес правим една стъпка в тази посока. Чрез осигуряване на повече яснота и подкрепа за местните органи и общности, основани на местните реалности“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, цитирана в прессъобщението на ЕК.

Законът за жилищата на достъпни цени предоставя първата по рода си обща европейска рамка за оценка на мерките, свързани с жилищното настаняване, които засягат единния пазар. Той оставя на компетентните органи да решат дали да предприемат действия и какви мерки да приемат. Изборът на жилищна политика остава национален, регионален и местен.

Актът има за цел да осигури правна яснота за органите, когато решат да предприемат действия, в области, засегнати от жилищния стрес, като същевременно се защитава единният пазар и се спазва изцяло принципът на субсидиарност.

Новите правила имат за цел да помогнат на компетентните органи да определят „зоните, засегнати от жилищния стрес“, като използват обща методология. Когато органите решат да ограничат използването на жилища, например за краткосрочно отдаване под наем или свободни жилища, те трябва да докажат, че това допринася за местния жилищен натиск, и да гарантират, че всички мерки са целенасочени, необходими и пропорционални.

Що се отнася до краткосрочното отдаване под наем, всяка мярка трябва да бъде насочена към дейности, които намаляват наличния жилищен фонд за дългосрочно ползване, особено когато техният мащаб, честота или търговски характер утежняват жилищния натиск. Преди да въведат ограничения, органите трябва също така да докажат, че дейността по краткосрочно отдаване под наем е имала значително неблагоприятно въздействие върху достъпността или наличността на жилища в продължение на най-малко три години и че по-малко ограничителните мерки не биха били еднакво ефективни.

Краткосрочните наеми не са единствената форма на непървично използване на жилища, която може да утежни жилищния натиск. Органите също така предприемат мерки, засягащи придобиването или използването на жилищен имот, например за второ жилище или продължително свободно работно място. Законът за жилищата на достъпни цени също така предоставя по-ясна рамка за такива действия - условията, свързани с придобиването, не могат да се прилагат със задна дата, трябва да се предвидят подходящи преходни разпоредби, а мерките, насочени към дългосрочното свободно работно място, следва да вземат предвид обоснованите периоди на незаетост.

За жителите на райони, подложени на натиск, целта е мерките, предприети на местно равнище, да бъдат по-добре насочени, по-добре подкрепени от доказателства и преразглеждани с течение на времето, както и да бъдат придружени от мерки за увеличаване на предлагането на жилища.

Предложението е придружено от препоръка относно достъпността и предлагането на жилища в районите, изложени на жилищен стрес. То подкрепя усилията на органите за увеличаване на предлагането на жилища в районите, които най-много се нуждаят от тях, включително чрез по-бързо планиране и издаване на разрешения за ново саниране на сгради и промяна на предназначението на сградите и улесняване на инвестициите.

Предложението трябва да бъде одобрено от страните членки и от Европейския парламент в идните месеци, за да се превърне в закон.