Италианските държавни облигации обикновено са сред първите, които се разпродават от паникьосани инвеститори, когато настъпи глобална криза. Сега обаче те не бяха засегнати особено от водовъртежа, предизвикан от скорошните банкови сътресения и дори надминават други европейски облигации.
Облигациите на Италия са с почти двойно по-висока доходност от считаните за най-безопасни облигации на Германия като компенсация за отпускането на заеми на една от най-задлъжнелите страни в света, пише Ройтерс.
Все пак, дори след фалита на две американски банки и спасяването на Credit Suisse, по-ярката икономическа и политическа перспектива пред Италия се оказа буфер срещу бурята. Доходността от италианските 10-годишни облигации е намаляла с 60 базисни пункта досега тази година.
Доходността, която италианските облигации носят от началото на годината, е 4,1% в сравнение с 2,9% средно за облигациите на страните от еврозоната. Спредът в сравнение с доходността от облигациите на Германия е 185 базисни пункта, но е доста под върховете, наблюдавани по време на предишни епизоди на глобален стрес, а през март едва помръдна.
„Спредът между доходността от облигациите на Италия и Германия всъщност не отчита какъвто и да е риск нещо да се обърка“, казва Майк Ридъл, старши портфолио мениджър фиксиран доход в Allianz Global Investors.
Инвеститорите първоначално се притесняваха от крайнодесните убеждения и огнената реторика на премиера Джорджа Мелони, когато нейният блок спечели изборите миналия септември. Опасенията им се успокоиха, тъй като тонът на Мелони се смекчи, заемайки поста. Нейният бюджет, който увеличава разходите и намалява данъците, получи зелена светлина от Европейския съюз (ЕС), а икономиката на страната се представя по-добре от очакваното. Целта за растеж за 2023 г. се очаква да бъде преразгледана на 1% от 0,6% преди това.
Рискове на хоризонта обаче има. Перспективите пред растежа се променят и Рим планира да намали прогнозата си за 2024 г. до 1,4% от 1,9%, колкото очакваше да се разшири БВП догодина през ноември 2022 г.
Прогнозата се намалява, тъй като Рим претегля удара от нарастващите лихвени проценти, докато се организира за изразходването на фондовете на ЕС за възстановяването от пандемията. Те са ключови за перспективите пред дълга на страната.
ЕС замрази просрочен транш от 19 млрд. евро и очаква разяснения относно усилията за постигане на целите, необходими за отключване на средствата. Това може и да подложи на изпитание настроенията на инвеститорите.
Значителни закъснения в постигането на целите биха навредили на средносрочните перспективи пред растежа на Италия, според Scope Ratings.
По-агресивно повишаване на лихвените проценти на Европейската централна банка за ограничаване на упоритата инфлация също може да поднови опасенията относно устойчивостта на дълга на Италия, който е вторият най-голям в еврозоната след Гърция.
Банковите сътресения същевременно увеличиха риска от глобална рецесия. Това може да увеличи спреда между италианските и германските облигации.
Засега инвеститорите са спокойни и привлечени от доходността, което подкрепя страната да се възползва от силния паричен поток към облигациите и по-рисковите активи. За това помага и доверието в инструмента на централната банка на еврозоната Transmission Protection Instrument (TPI). Съгласно TPI банката купува облигации от държави, чиито спредове се увеличават без съществени причини.
Предстои да видим при какви условия Европейската централна банка би се намесила на пазара.
Спредът на облигациите на Италия нарасна до над 500 базисни пункта по време на дълговата криза в еврозоната през 2011 г. Спредът нарасна до над 300 базисни пункта в разгара на пандемията от COVID-19 през 2020 г., което подхрани притесненията относно устойчивостта на дълга на страната и експозицията на местните банки към държавен дълг. Настоящото му ниво е добре дошъл знак за политиците.
Публичният дълг на Италия падна до около 145% от БВП през 2022 г. от приблизително 155% през 2020 г. в сравнение с нива отпреди пандемията около 134%.
„Няма специфични за страната причини за безпокойство в момента“, коментира Оливер Айхман, ръководител лихви и фиксиран доход за Европа, Близкия изток и Африка в DWS.
В залог са общо 190 млрд. долара от ЕС и правителството на Мелони, което преговаря с Брюксел, не би рискувало с необмислени ходове.


Иран набелязал ли е България: какво знаем за потенциалните цели и може ли „Безмер“ да бъде ударена
Сушилня или простор на балкона: Какво предпочитат българите?
Жълт код за горещо време е обявен за утре, Варна е в безопасност
Учителите ще работят по единни критерии за детското развитие
Психолог: За пълноценна почивка са нужни минимум осем дни отпуск
Хол от Revolution за инвестициите във военния сектор
Цените на жилищата във Великобритания спаднаха за първи път тази година
SK Hynix обяви обратно изкупуване на акции за $29 млрд.
Какви са възможностите на Иран да атакува бази на САЩ в Европа
Джейк Съливан: Само лоши варианти останаха за Тръмп с Иран
Mazda не се отказва от ванкеловия двигател - ето го доказателството
Какво ще стане, ако натиснете бутона Start/Stop при 100 км/ч?
Тревога: Милиони автомобили рискуват да се самозапалят, докато са паркирани
Половината нови коли с безключов достъп се крадат за секунди
Китайска гума значително намалява разхода на гориво
Принцеса Юджини разкри името на дъщеря си и показа нови нейни снимки
Катастрофа с жертва край Плевен, два автомобила са се сблъскали
Жена осъди работодател за 210 000 евро – получавала по-малко от мъжете
България е потърсила информация от Обединеното кралство заради статията на „Файненшъл Таймс”
Patriot за Украйна предизвика спор в Полша: Варшава уверява, че небето ѝ е защитено
преди 3 години ''Публичният дълг на Италия падна до около 145% от БВП през 2022 г. от приблизително 155% през 2020 г.'' - положителна новина за високо задлъжняла страна. Още по-положително щеше да бъде намалението на дълга да се дължеше на сериозен ръст на БВП, а не на висока инфлация... отговор Сигнализирай за неуместен коментар