Доларът вероятно ще остане цар, но с повече конкуренти в световната финансова система

Натискът на президента на САЩ Доналд Тръмп да препроектира световния икономически ред в полза на страната му разклаща една от основите на неговото господство след Втората световна война: безспорната роля на долара като световна резервна валута. Това е статут, който показва, че доларът се използва в приблизително девет от десет валутни трансакции и около половината от цялата търговия със стоки, извършвана в световен мащаб, и съставлява почти 60% от резервите, държани от правителствата по света.

Това господство помага на Вашингтон да управлява огромни бюджетни дефицити и американските потребители да харчат повече, отколкото печелят – всичко това финансирано от чуждестранни инвеститори, нетърпеливи да грабнат активи, деноминирани в долари, пише Bloomberg.

Доверието в долара обаче се колебае. През 2022 г. ограниченията на администрацията на бившия американски президент Джо Байдън върху достъпа на Русия до валутата след нахлуването в Украйна стимулираха първия кръг на диверсификация. Ако САЩ успеят да замразят 11-ата по големина икономика в света, толкова дълбоко вкоренена в световните петролни пазари, дали изобщо някой ще е в безопасност?

Голямата инфлация и бързо влошаващата се фискална траектория оттогава насам засилиха съмненията относно изключителността на американската икономика. Хаотичното въвеждане и отмяна на митата на Тръмп през април предизвика рядко срещано отслабване както на стойността на долара, така и на тази на американските държавни ценни книжа. Индексът на щатския долар се срина с повече от 10% през първите шест месеца на годината, което е най-лошото му представяне за първото полугодие от 1973 г. насам.

Дискусиите „продай Америка“ се оказват трудни за потискане. Банките и брокерите наблюдават нарастващо търсене на валутни продукти, които заобикалят долара, а някои от най-богатите семейства в Азия намаляват експозицията си към американски активи заради непредсказуемостта на Тръмп и митата.

Геополитическите съперници в рамките на БРИКС – група от големи икономики, водени от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, също засилват натиска си за нова система за трансгранични плащания. Дори дългосрочни съюзници като Европа виждат възможност да подкопаят господството на долара.

Не всички са толкова мрачни. През май Джейми Даймън от JPMorgan Chase & Co. заяви, че САЩ остават „най-проспериращата и иновативна страна в света“ и че той не се тревожи за краткосрочните колебания на долара. Министърът на финансите Скот Бесънт се опитва да убеди инвеститорите, че политиката на силен долар остава непокътната. Въпреки всички остри приказки реалността е, че най-голямата относителна сила на долара всъщност е липсата на дори един единствен конкурент на позицията му на върха на световния паричен ред.

Говори се за „глобален евро момент“, в който европейската обща валута играе по-голяма роля, но историята показва, че блокът се затруднява да върви в синхрон, а институциите му са твърде фрагментирани, за да създадат достатъчно дълбоки пазари, така че да се конкурират със САЩ.

Управителят на централната банка на Китай говори за валутата на своята страна като опция за тези, които искат да се откажат от долара, но е трудно да си представим как това може да се случи, тъй като капиталовият контрол все още възпрепятства свободния поток на активи през китайските капиталови граници.

Валутни резерви към първото тримесечие на 2025 г. Графика: Bloomberg

(Продължава на следващата страница)