Доларът вероятно ще остане цар, но с повече конкуренти в световната финансова система

Централните банки и инвеститорите се насочиха към най-добрия актив убежище – златото. То обаче е тромаво за държане, не предлага доходност и не може лесно да се използва в търговия или финансови трансакции, както доларът.

Спекулациите за заместители на долара стигат до биткойн и други цифрови активи, въпреки че малцина извън Ел Салвадор (който през 2021 г. прие криптовалутата като законно платежно средство) са готови да се насочат към нещо, което не е подкрепено от правителство.

Други финансови иновации, като например стейбълкойните – цифрови токени, предназначени да заместят традиционните пари в брой, затвърждават, а не изместват първенството на долара, тъй като обвързват стойността си с … щатския долар.

Без жизнеспособна алтернатива на щатския долар като световна валута по-вероятно е преминаването към мултивалутен свят. Доларът ще продължи да доминира, но другите валути ще играят по-голяма роля. Въпреки че това може да не е толкова революционно, колкото пълният срив на световния паричен ред, произтичащата от това валутна конкуренция все пак ще има дълбоки последици върху твърдата и меката геополитическа сила на САЩ. Всъщност никой не е готов за това какво ще означава на практика една подхранваща лудост от валутна конкуренция – особено американците.

САЩ ще трябва да се откажат от някои от предимствата на режима на силен долар, ключово от които са по-ниските лихвени проценти, тъй като по-малко чуждестранни инвеститори ще купуват облигации, деноминирани в долари.

Бари Айхънгрийн, икономист от Калифорнийския университет в Бъркли, който е писал подробно за долара, е изчислил, че в сценарий, при който САЩ се оттеглят от световната сцена, делът на долара в резервите в страни, които разчитат на неговата сигурност, може да намалее с около 30 процентни пункта. Дългосрочните лихвени проценти в САЩ биха могли да се увеличат с до 0,8 процентни пункта, според неговите оценки.

В резултат на това американските банки ще трябва да плащат повече, за да набират пари, и да начисляват по-големи лихви по заемите, които отпускат. По-високите лихвени проценти по жилищните кредити обикновено забавят икономиката, защото оставят по-малко доходи за потребителите, които да се харчат. Въпреки че по-слабият валутен курс може да е добър за ребалансиране на търговския дефицит – като направи американския износ по-евтин и по-конкурентоспособен и възпре разходите за по-скъп внос, това няма да е добре за домакинствата.

Федералното правителство също ще усети затрудненията. То финансира годишния си бюджетен дефицит, малко под 2 трлн. долара, чрез държавни ценни книжа. В свят, където активите, деноминирани в евро или йени, се борят по-силно за вниманието на инвеститорите, разходите по заеми за правителството на САЩ ще трябва да се повишат.

Вече се забелязват такива признаци – доходността по тридесетгодишните държавни ценни книжа се увеличава повече от два пъти от началото на 2022 г. и надхвърли 5% в един момент през май. Това означава, че Америка ще плаща повече за нови заеми и повече, за да продължи да рефинансира съществуващия си дълг. Годишните плащания по държавния дълг на САЩ по някои показатели сега са по-големи от това, което страната харчи за национална отбрана.

Дори когато съмненията в долара нарастват с нарастването на бюджетния дефицит, законодателите все още не са готови да затегнат коланите. Милиардерът Илон Мъск обеща спестявания от 1 трлн. долара чрез т.нар. Департамент за ефективност на правителството, или DOGE. Досега мащабните съкращения са спестили около 200 млрд. долара.

Междувременно приемането на т.нар. „голям, красив законопроект“ се очаква да увеличи бюджетния дефицит с 3 трлн. долара през следващото десетилетие, според оценки на Бюджетната служба на Конгреса.

(Продължава на следващата страница)