Доларът вероятно ще остане цар, но с повече конкуренти в световната финансова система

В свят, в който инвеститорите продължават да се отдалечават от долара, пазарите в крайна сметка биха могли да принудят Вашингтон да направи трудни компромиси за намаляване на дефицита. Това означава, че мрежите за социална сигурност и публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност, които отдавна стимулират иновациите в частния сектор, ще бъдат ограничени.

Намаляването на силата на долара ще повлияе и на геополитическата мощ на Америка. С по-слаба валута поддържането на задграничните военни бази би станало по-скъпо. С по-малкото използване на долара в глобалните трансакции икономическите санкции биха имали по-слаб ефект. Контролът върху финансовата система за злонамерени дейности, като финансиране на терористични начинания или пране на пари, би бил по-труден, защото потоците извън мрежите, базирани на долари, няма да бъдат видими.

Министрите на финансите на САЩ, пазители на долара и американската валутна политика, отдавна казват, че от самата страна зависи да пази съкровището, което представлява резервният статут на националната валута. Независимо дали става дума за Боб Рубин, Ханк Полсън или Джанет Йелън, тези лидери казват, че силна икономика, подкрепена от независими институции и върховенство на закона, ще защити статута на долара.

Администрацията на Тръмп обаче изпраща смесени сигнали. Бесънт до голяма степен се придържа към сценария на предшествениците си, но Стивън Миран, председател на Съвета на икономическите съветници на Белия дом и последният избор на Тръмп за управител на Федералния резерв, определя статута на долара като „бреме“.

Усилията на Тръмп да прехвърли изпълнителната власт в независими агенции, постоянните му съдебни битки и пренебрежението на Вашингтон към рекордно високия федерален дълг допринасят за насрещния вятър. Доверието е крайъгълният камък на избора на света на долара за цар и Тръмп подкопава този авторитет.

Световната икономика е по-обединена в сравнение с последния път, когато преживя тектонична промяна в световната валутна мощ преди около 80 години, когато доларът засенчи британския паунд. Всъщност статутът на долара и преди е бил поставян под съмнение, но е устоявал. Президентът Ричард Никсън едностранно се отказа от златния фиксиран курс през 1971 г. и наложи 10% вносно мито, след като държави, включително Франция, се опитаха да разменят долари за кюлчета. Това заплаши паричната система, договорена в Бретън Уудс след Втората световна война.

Глобалната финансова криза, предизвикана от Америка в началото на този век, също предизвика въпроси, особено в Китай, дали САЩ продължават да заслужават ролята си на крайъгълен камък на световния паричен ред.

В предишни епохи е имало смесено използване на валути, но обикновено те са били обвързани със злато или сребро. Никога не е имало период, в който множество фиатни валути са се конкурирали за господство. Този факт кара някои хора да се притесняват за това, което предстои.

Ерата на многовалутността може да провокира нестабилност, тъй като инвеститорите се насочват от една валута към друга в отговор на финансовите условия. Това е предизвикателно и за бизнеса, който още не успява да пренастрои веригите на доставка заради митата.

Днешният управител на валутната политика на САЩ – Бесънт, се противопоставя на съмняващите се в долара: „От Втората световна война насам се предсказва краят на долара като резервна валута“, коментира той пред Bloomberg TV през юли. „За пореден път скептикът греши“, добавя той.

Американският долар няма да изчезне от резервите на централните банки или като средство за глобални финанси. Валутата обаче ще се сблъска с по-голяма конкуренция в един многополюсен свят. Това ще има непредсказуеми последици както у дома, така и в чужбина.