40 сделки за ден: Как Тръмп шокира Wall Street с активност за десетки милиони долари

Шест от сделките на Тръмп включват книжа на Intel: неговата администрация постигна споразумение за придобиване на 10% дял за близо 9 млрд. долара в емблематичния производител на чипове през август. Акциите на компанията, базирана в Санта Клара, Калифорния, поскъпнаха с 20% през първото тримесечие и удвоиха цената си през април, след като представиха прогноза за продажбите, която разби очакванията на Wall Street.

Коментарите на Тръмп обаче невинаги са били от полза за компаниите, чиито активи той търгува. Докато беше в Пекин, съобщението му, че Китай ще закупи 200 самолета Boeing, понижи цената на акциите, тъй като се очакваше поръчката да бъде по-голяма.

Netflix и Paramount Skydance бяха в битка за придобиването на Warner Bros Discovery, продължила месеци, като и двете страни отприщиха опасения за възможни антитръстови нарушения. Тръмп е направил инвестиции, свързани и с трите компании. През март той  купил скромен дял в Warner Bros. на стойност най-малко 30 хил. долара, както и дял в Paramount Skydance на стойност най-малко 15 хил.  долара през същия месец. Той също така е имал 19 трансакции, свързани с Netflix, включително продажби на стойност от 1000 долара до 5 млн. долара през първото тримесечие.

Предшествениците на Тръмп

„Всичко това повдига въпроси, които предпочитате да не повдигате като президент“, отбелязва Тътъл. „Сега хората питат защо той купува Nvidia и други компании? Когато си президент, знаеш всичко, така че всяка акция, която купуваш, е под огромен въпрос“, посочва още.

Предишни президенти са се разделяли с активи или са предприемали други стъпки, за да избегнат конфликт на интереси или дори появата на някакви етични проблеми, докато са били на поста си. Джордж Х. У. Буш е имал тръст с независимо управление, който е държал инвестициите му както докато е бил вицепрезидент, така и когато самият той става президент през 1989 г. Неговият наследник, Бил Клинтън, е направил същото след встъпването си в длъжност.

Федералният закон е започва да изисква от държавните представители да докладват за сделки, включващи ценни книжа, едва след приемането на Закона за акциите през 2012 г., който е затегнал изискванията за разкриване на информация за членове на изпълнителната власт и на Конгреса.

Нито бившият президент Барак Обама, чиито пари са били инвестирани в държавни ценни книжа и широко диверсифицирани взаимни фондове, нито Джо Байдън са търгували с акции или облигации, докато са били на поста си. Тръмп е първият президент, който е задействал изискването за разкриване на информация.

Глоба от 200 долара

Най-големите продажби на Тръмп са били от 10 февруари, когато той се освободи от дялове в три технологични фирми: Microsoft, Meta Platforms и Amazon.com, в размер между 5 и 25 млн. долара.

Представянето на технологичните гиганти оттогава е смесено: Акциите на Meta Platforms са загубили почти 10% от стойността си, докато акциите на Amazon са добавили около 30% след най-силното им представяне за април от 2007 г. насам. Акциите на Microsoft се търгуват без промяна.

Федералните закони изискват длъжностните лица да докладват сделки не по-късно от 45 дни след извършването им. И двете подадени от Тръмп декларации са пропуснали този срок, но наказанието в закона е минимално: глоба от 200 долара за всяко закъсняло деклариране. Документите на Тръмп показват, че е платил сумата и за двете.

В отделен случай правителствената служба по етика предостави на Тръмп 45-дневно удължаване на срока за подаване на годишната му финансова декларация. Този документ предоставя информация за стойността и доходите, получени през 2025 г. от неговата разрастваща се бизнес империя, която включва криптовалути, курорти, голф игрища и компанията му за социални мрежи.

Удължаванията се предоставят рутинно при поискване. Декларацията, която първоначално трябваше да бъде подадена в петък, сега се очаква на 29 юни.