Защо САЩ наливат милиарди долари в енергийни проекти на Балканите?

Откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп встъпи в длъжност миналата година, Вашингтон и Брюксел се разминават съществено по въпросите на търговията, подкрепата за Украйна и военните разходи. Сега има ново бойно поле: Западните Балкани, пише Oilprice.

Уникално позиционирани на пресечната точка на интересите на Европейския съюз (ЕС) и САЩ, както и под руско и китайско влияние, страните в региона привлякоха вниманието на световните суперсили, което даде началото на надпревара за оползотворяване на това положение на фона на тяхната уязвимост и слабите икономики.

Никъде това не е по-очевидно, отколкото в скорошните сделки на американски инвеститори с енергийни проекти в Албания, Хърватия и Босна и Херцеговина - страни, които се стремят да прекратят зависимостта си от руските доставки на енергоносители.

„Президентът Тръмп открива нова ера на сътрудничество с Южна, Централна и Източна Европа“, заяви министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт по време на бизнес форума на Инициатива „Три морета“ в Дубровник, Хърватия.

Сблъсъкът в дневния ред беше подчертан миналата седмица, когато САЩ направиха най-голямата си публична инвестиция от години в Западните Балкани, подписвайки няколко сделки за износ на газ и развитие на изкуствения интелект в Албания, Босна и Хърватия.

Централният елемент е проектът за тръбопровод на стойност 1,5 млрд. долара „Южна интерконекторна връзка“ между Босна и Хърватия, който свързва първата страна с хърватския терминал за втечнен природен газ (LNG)на остров Крък и с по-широките паневропейски газови мрежи.

Босна, една от най-бедните страни в Европа, се нуждае от бързи промени, за да напредне. В момента страната е изцяло зависима от руските изкопаеми горива, внасяни чрез газопровода „Турски поток“.

Най-важното е, че терминалът в Крък е основна входяща точка за американски LNG към европейския континент, а сделката, която беше подписана от САЩ, ще гарантира, че повече американска енергия ще достигне до региона.

Балканските страни изглежда се обръщат към САЩ, след като години наред не успяваха да осигурят необходимото финансиране от Европа.

„Ниските нива на инвестиции отдавна тормозят Балканите“, коментира Дейвид Дж. Костеланчик, външен старши сътрудник в Програмата за демократична устойчивост в Центъра за анализ на европейските политики (CEPA), който казва, че „енергийната сигурност в Югоизточна Европа вече не е периферен икономически въпрос – тя е основен проблем за националната сигурност на САЩ“.

Както Брюксел, така и Вашингтон подкрепят откъсването на Балканите от руската енергийна пъпна връв. Но енергийната политика сега се влива в надпреварата за влияние, противопоставяйки двете сили.

За да проправи пътя за сделката, Босна измени законодателството, за да определи частна американска компания - AAFS Infrastructure and Energy - за основен инвеститор и предприемач.

Според наличните документи, директор на AAFS Infrastructure and Energy е Джеси Бинал, бивш член на правния екип на Тръмп, докато вицепрезидентът Джоузеф Флин е брат на бившия съветник по националната сигурност на САЩ Майкъл Флин.

Новият закон показва липса на открита тръжна процедура, което раздразни Брюксел и накара Transparency International да предупреди за създаването на „опасен прецедент“.

В писмо от 13 април посланикът на ЕС в Сараево Луиджи Сорека предупреди, че законодателството, прието специално за проекта за газопровод, може да застраши достъпа на Босна до европейския енергиен пазар, както и около 1 млрд. евро финансиране по Плана на ЕС за растеж за Западните Балкани.

Балканската страна е част от Енергийната общност на Брюксел, която разширява законите си в тази област до кандидатите за членство в ЕС в региона. Въпреки че Сараево е страна кандидатка за ЕС от 2022 г., няма индикации, че ще се присъедини към блока скоро, като Брюксел често се оплаква от липсата на вътрешни реформи.

Официални лица от Босна също така казват, че сделката с американски инвеститори е опит да се постигне целта на блока за спиране на целия внос на руска енергия до 1 януари 2028 г.

Това е трудна задача за Босна, която няма собствено производство на газ и е изцяло зависима от Русия, която ѝ осигурява 225 млн. куб. метра газ годишно.

С перспективите за членство в ЕС, които изглеждат все още далечни, Босна вероятно е избрала да игнорира предупреждението на Европа да „обмисли внимателно задълженията си“ при подписването на договори за енергийни проекти.

Босна дори се присъедини към американска инициатива за укрепване на енергийните доставки в региона, като външният министър Елмедин Конакович заяви, че „това е икономически важно за страната“.

Икономическият интерес на САЩ към региона е допълнително засилен от приемането от Конгреса през февруари на „Закона за демокрация и просперитет в Западните Балкани“, който, наред с други неща, ангажира САЩ да засилят икономическото сътрудничество.

Миналата седмица столицата на Косово, Прищина, беше домакин на конференция на американските инвеститори с цел привличане на американски бизнеси да инвестират в множество проекти, като например нова автогара и болница в града, изграждането на околовръстен път и множество спортни инфраструктурни съоръжения.

Американската инвестиционна група Pantheon Atlas подписа писмо за намерение с местния партньор Koncar Group за изграждане през следващата година на център за разработка и данни за изкуствен интелект в Централна Хърватия.

Междувременно в Тирана правителството на Албания подписа 20-годишно рамково споразумение за доставка на американски LNG на стойност 6 млрд. долара, свързващо местния доставчик на енергия Albgaz с американската фирма Venture Global и гръцката компания Aktor.

Сърбия, Северна Македония и Черна гора се разглеждат като логични следващи стъпки, ако първоначалните проекти се осъществят.