Продължаващите опасения за доставките тласкат цената на петрола допълнително нагоре*

Цената на петрола продължава да се повишава във вторник на фона на прекъсванията в доставките от Близкия изток, предава Bloomberg.

Фючърсите върху сорта Брент поскъпват с 1,19% до 106,94 долара за барел, а тези върху американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) - с 1,36% до 102,77 долара за барел. 

Саудитският петролопровод „Изток-Запад“, който служи като алтернативен маршрут на доставките през Ормузкия проток, беше спрян миналата седмица след нападения. Saudi Aramco все още не е обявила кога съоръжението ще бъде пуснато отново. Междувременно Рияд се опитва да увеличи износа през самия Ормузки проток, за да компенсира прекъсването.

Според Associated Press тръбопроводът ще остане извън строя няколко седмици. В същото време министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт заяви, че очаква той да заработи отново „много скоро“.

На дипломатическия фронт Техеран заяви, че няма да води преговори с Вашингтон, докато условията му не бъдат изпълнени. Това съобщи секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Иран Мохсен Резаи в публикация в социалната мрежа X.

Изявлението беше направено след коментар на президента на САЩ Доналд Тръмп, който намекна за възможен напредък в конфликта, заявявайки, че Ислямската република „иска да сключи сделка бързо и на всяка цена“.

„Пазарът на суров петрол е разкъсван между реалните физически ограничения в предлагането и политическата реторика, която подсказва възможна деескалация“, коментира Ребека Бабин, старши енергиен трейдър в CIBC Private Wealth Group. „В крайна сметка пазарът ще отдаде по-голяма тежест на реалните барели и инфраструктурата, отколкото на думите.“

От началото на годината Брентът е поскъпнал с почти 76%, след като войната между САЩ и Иран се разпространи в богатия на енергийни ресурси Близък изток. Нападения срещу корабоплаването в Ормузкия проток и спирането на добива в петролни находища ограничиха предлагането.

Продължителната нестабилност, заедно с последствията от войната на Русия в Украйна, засилва инфлационния натиск и допринесе доходността по 10-годишните американски държавни облигации да надхвърли 5% за първи път от 2023 г.

Междувременно Тръмп и Украйна представиха различни версии относно евентуално прекратяване на ударите по енергийна инфраструктура. Американският президент заяви, че Москва и Киев са се договорили да спрат подобни атаки, които допринесоха за ръста в цените на дизела. Украинският президент Володимир Зеленски обаче подчерта, че окончателно споразумение все още няма.

*Данните са актуални към 9:00 ч. българско време.