Турция принуждава банките да поддържат ниски лихвите по фирмените кредити

Турция настоява търговските кредитори да намалят лихвите, начислявани върху заемите за фирми, след като тази седмица централната банка предприе мерки за стимулиране на икономиката с изненадващо намаляване на лихвените проценти.

Паричният орган публикува в събота правила, които ще принудят банките да доближат лихвените проценти по търговските заеми до референтния лихвен процент на Турция, за да се противодейства на признаците за забавяне на икономиката, пише Bloomberg.

Регламентите следват решението на централната банка от четвъртък да намали основния си лихвен процент до 13%, дори при инфлация от 80%, което е 24-годишен връх.Целта е да се поддържа по-евтин паричен поток към компаниите и да се генерират работни места, докато Турция се подготвя за избори през 2023 г.

Банките ще трябва да купуват повече държавни облигации, деноминирани в лири, за да се приспособят - изискване, което може да предизвика рали на турските дългови пазари, както това се случи през юни. Паричният регулатор посочва, че регулациите ще засилят т.нар. трансмисионен механизъм или способността му да влияе на цената на парите, които банките отпускат на своите клиенти.

По-голямата част от промените обаче са насочени към поевтиняване на кредитите за корпоративните клиенти. Кредиторите, които начисляват високи лихви, ще трябва да съхраняват по-големи резерви в лири в централната банка.

Заемодателите, които искат лихвени проценти от 22,85% до 29,4% по нови търговски заеми, ще трябва да заключат облигации в лири на стойност 20% от новия кредит при паричните власти. За още по-високи лихвени проценти съотношението се повишава до 90%.

Новите разпоредби се прилагат за заеми, които ще бъдат удължени до края на годината, а диапазонът на лихвите ще остане свързан с официалния лихвен процент.

През последните месеци има рязко разминаване между официалния лихвен процент на Турция и цената на заемите в банковия сектор. Кредиторите сега начисляват повече от два пъти лихвения процент на централната банка, който се поддържаше на 14% от декември до четвъртък, когато беше намален на 13%.

Средната лихва за търговски заеми в лири скочи до 30% през юли, най-високата от четири години. Въпреки че спадна леко на фона на оплакванията от бизнеса заради финансовата криза, средната лихва по фирмените заеми все пак се задържа на ниво от 27% към 12 август, показват актуалните данни.

Стимулирането на икономиката чрез кредитиране е предпочитана политика от администрациите на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. След опита за преврат през 2016 г. правителството на страната въведе Фонд за гарантиране на кредити, чрез който компаниите имаха достъп до заеми, подкрепени от държавата. Подходът в крайна сметка се оказа доведе до прегряване на икономиката и допринесе за срива на лирата през август 2018 г.

Съвсем наскоро, подтиквана от предпочитаната от президента свръхразхлабена парична политика, икономиката на Турция рязко нарасна, след като излезе от пандемията, и продължи да се разширява с един от най-бързите темпове в Групата на 20-те най-големи световни икономики.

Централната банка тази седмица обаче предупреди за „известна загуба на инерция в икономическата активност“ в началото на третото тримесечие.

Внезапното възобновяване на облекчаването на паричната политика излага на риск лирата, една от най-зле представящите се валути в света тази година. Валутата отслабна с до 1% спрямо щатския долар след решението за лихвения процент, като достигна най-ниското си ниво от 20 декември, преди да компенсира загубите.

Политиците в Турция следват решимостта на Ердоган да намалят разходите по заемите колкото е възможно повече преди изборите, насрочени за юни 2023 г. Повишаването на цените се очертава като основна заплаха за популярността на турския лидер и новите регулации едва ли дадат убедителен аргумент, че паричните власти виждат инфлацията като свой приоритет номер едно.

Да се принуждават банките да отпускат заеми при по-ниски лихвени проценти засилва опасенията за прегряване и не само няма да направи нищо за справяне с инфлацията, но ще я влоши, казва Тим Аш, стратег за нововъзникващи пазари в BlueBay Asset Management.

Тази седмица централната банка на Турция преразгледа своята прогноза за инфлацията за 2022 г. с почти 18 процентни пункта и сега очаква в края на годината потребителските цени да се изстрелят с 60% - 12 пъти повече от официалната цел. Пикът ще е 85%, като според прогнозата ще бъде достигнат скоро.