Русия изненада със скромно понижение на лихвите въпреки забавянето на инфлацията

Руската централна банка намали разходите по заемите с по-скромен от очаквания темп, въпреки че по-силната рубла, подкрепена от войната на САЩ и Израел в Иран, спомогна за забавяне на инфлацията, предаде Bloomberg.

В петък финансовата институция на страната понижи основния лихвен процент с 25 базисни пункта до ниво от 14,25%. 10 от общо 11 икономисти, анкетирани от Bloomberg, очакваха намаление до 14%, а един прогнозираше запазване на паричната политика без промяна.

Въпреки че централните банкери продължиха цикъла на облекчаване на паричната политика, започнал преди година от рекордните 21% на фона на продължаващата война в Украйна, те предупредиха, че проинфлационните рискове все още преобладават. Според паричния орган Русия преживява продължителен период, в който ръстът на заплатите изпреварва производителността на труда, инфлационните очаквания остават високи, а световната икономическа перспектива се влошава.

„Фискалната политика през следващите три години ще бъде по-стимулираща, отколкото се очакваше досега“, се посочва в изявление на Руската централната банка след заседанието. „Това може да наложи по-висока траектория на основния лихвен процент от заложената в базовия сценарий от април“, се добавя в него.

Според официалното изявление сезонно изгладеният темп на ценови растеж през април и май се е забавил средно до 2,1% на годишна база спрямо 8,7% през първото тримесечие на годината. Базисната инфлация е била средно 4,2% спрямо предходните 6,2%.

В свой доклад този месец централната банка отбеляза, че голяма част от забавянето на инфлацията се дължи на временни фактори, включително поскъпването на рублата, подкрепено от по-високите цени на петрола. През това тримесечие руската валута е най-добре представящата се спрямо щатския долар в света благодарение на увеличените валутни приходи от продажбите на суров петрол след избухването на войната в Иран. Това е ограничило разходите за внос и е намалило ценовия натиск.

Президентът Владимир Путин заяви този месец, че забавянето на инфлацията позволява понижаване на основната лихва. От своя страна, Александър Шохин, ръководител на основната руска бизнес организация, дори призова за намаление с цял процентен пункт.

Финансистите обаче са обезпокоени от забавеното въздействие на по-високите глобални логистични разходи и цените на вноса, свързани с конфликта в Близкия изток, както и от натиска, произтичащ от фискалната политика. Това усложнява задачата на гуверньора Елвира Набиулина и колегите ѝ, който многократно са подчертавали, че ще действат предпазливо при по-нататъшно намаляване на разходите по заемите, като същевременно се опитват да подкрепят отслабващата икономика.

Бюджетният дефицит на Русия се е увеличил значително въпреки по-високите приходи от петрол, тъй като Кремъл продължава да отделя огромни средства за войната в Украйна. Междувременно Министерството на икономиката понижи прогнозата си за икономически растеж през 2026 г. до едва 0,4% спрямо предишната оценка за 1,3%.

Забавянето на инфлацията оставя вратата за намаления на лихвите отворена

Руският финансов министър Антон Силуанов заяви този месец, че бюджетният дефицит ще надхвърли официалната цел за годината, а Долната камара на парламента бързо прие поправки, позволяващи на правителството да увеличи разходите над вече одобрения бюджетен план.

Допълнителен натиск може да дойде и от локалния недостиг на горива и ускорения ръст на цените им след украинските атаки с дронове срещу рафинерии.

„Проинфлационните рискове се увеличиха поради временното намаляване на производството на моторни горива“, съобщи централната банка в петък. „Руската централна банка ще оценява необходимостта от по-нататъшни намаления на основния лихвен процент на следващите си заседания в зависимост от устойчивостта на забавянето на инфлацията, динамиката на ценовите очаквания и анализа на рисковете, произтичащи от външните и вътрешните условия“, добавят оттам.

Икономическата активност се е подобрила спрямо първото тримесечие, когато икономиката се сви с 0,2% за първи път от три години. Възстановяването обаче се дължи основно на експортно ориентираните отрасли, които печелят от по-високите цени на суровините, както и на вносителите, възползвали се от укрепването на рублата.

Според икономиста Татяна Орлова от Oxford Economics потребителските разходи са останали устойчиви отчасти защото заетостта във военнопромишлените отрасли е нараснала от около 500 хил. души преди войната до 2,8 млн. души, като възнагражденията там растат по-бързо, отколкото в останалите сектори.