Бюджетната комисия отказа да удължи нулевата ставка за хляба

Няма да има диференцирани ставки за хляба и брашното на този етап, решиха депутатите в Комисията по бюджет и финанси в парламента. По време на днешното първо заседание те разгледаха няколко предложения за промени в Закона за ДДС. Законопроектът на „БСП – Обединена левица“ предлагаше данъкът за лекарствата от т.нар. позитивен списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти, да бъде намален на 9%.

Служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова заяви, че тази мярка би довела до 122 млн. лв. по-малко внесен данък върху добавената стойност. 

След броени дни ще стартира процедурата за връчване на мандат и опитите за съставяне на редовно правителство. Ние считаме, че не могат и не следва да бъдат правени каквито и да било предложения с данъчни облекчения, тъй като сме в ситуация без редовен кабинет и без редовен бюджет, коментира Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС. Тя посочи, че формацията ѝ също има предложения за ДДС, но отговорното поведение не предполага да бъдат внасяни сега.

В крайна сметка предложението на БСП беше отхвърлено от комисията.

По време на дискусиите депутатът от партията на Делян Пеевски „ДПС – Ново начало“ Йордан Цонев заяви, че единствената причина да подкрепи влизането на тази точка в дневния ред на заседанието е била, че и неговата политическа сила имала законопроект за ДДС, който обаче не е бил внесен навреме, за да бъде включен в дневния ред на заседанието. „ДПС – НН“ предлага нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното, която важеше до края на 2024 г., не просто да бъде върната за една година, а да стане постоянна.

Въпросът за нулевата ставка в крайна сметка беше внесен отново като предложение на „БСП – Обединена левица“ с хоризонт една година. Според Министерството на финансите ефектът върху бюджета се оценява на 94 млн. лв. Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) се изказа в подкрепа на нулевата ставка. От АИКБ и КНСБ обаче бяха против. 

„Имаме сравнително добра, доказана във времето данъчна система. Ние сме категорично против диференцираните ставки за ДДС“, каза от своя страна Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той подчерта, че социална политика трябва да се прави с ефективно събрани данъци, а не като се намаляват, включително за тези, които нямат нужда от това.

Категорично против намалената ставка за хляба се обяви и Пламен Димитров от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

„Ние искаме данъчната политика да е справедлива и ако трябва да търсим справедливост през косвените данъци, трябва да бъдат намалени изцяло – 15% за всички стоки и услуги, а не диференцирани ставки. Ние сме против ставката да е обратно на нула“, каза той. Димитров посочи, че организацията му е провела шестмесечно изследване на терен в 35 града в страната за цените на хляба, което е показало краткотраен ефект на спад на цените от 5-6%, преди отново да се вдигнат. Това беше подпомагане на хлебопроизводителите, категоричен беше той.

Димитров влезе в словесен спор с Цончо Ганев от „Възраждане“, който доведе до кратко прекъсване на заседанието.

Финансовият министър отрече нулевата ставка да води до изсветляване на бизнеса, като посочи, че няма наблюдения да са внасяни повече данъци и осигуровки. Тя коментира, че зърнените и техническите култури са с „обратно начисляване на ДДС“ – механизъм, който прехвърля отговорността за окончателното плащане на ДДС в държавния бюджет от продавача към клиента.

При обратното начисляване цялото ДДС се акумулираше в мелничните комбинати и се внасяше. Сега и зърнените, и технически култури са с нулеви ставки, въпреки че се водят с 20% ДДС, обясни Петкова за досега действащата отстъпка.

В крайна сметка предложението нулевата ставка да се върне беше отхвърлено.  

Депутатите гласуваха от дневния ред на заседанието да отпадне предложеният от Министерския съвет проект за изменения в Закона за ДДС, който предвижда предоставяне на данни за наличните дълготрайни материални активи и запаси на компаниите на всеки три месеца. При обсъжданията по време на Съвета за тристранно сътрудничество тези предложения срещнаха критиките на бизнеса, защото според работодателските организации по този начин се увеличава административната тежест.

От Министерството на финансите обаче изтъкнаха, че в предложения законопроект се съдържат важни разпоредби с цел хармонизация с европейското право и усъвършенстване на данъчното законодателство. От МФ посочиха, че вече има сигнал от Европейската комисия във връзка със забавянето на закона. В крайна сметка разглеждането му остава за следващо заседание на комисията.