Могат ли парите да обърнат тенденцията на ниска раждаемост в света?

И въпросът не е само финансов. Държавно проучване от 2014 г. установява, че почти във всяка образователна категория, вид заетост или финансово положение мнозинството от хората предпочитат да имат две деца. Почти единственото изключение е при двойките, които живеят с родителите на мъжа (не необичайна практика, макар и все по-ограничена), които искат три. Илюстрирайки обратната взаимовръзка между благосъстоянието и раждаемостта, хората в най-ниските графи на финансовата таблица, са тези, които е най-вероятно да искат три деца.

Кишида може и да налее пари. Но не може да даде повече време. Макар достъпът до детска грижа да е облекчение за преработените родители, решенията отвън не изглеждат също да са решение. В Сингапур едно от шест домакинства се възползва от домашна помощ, но въпреки това раждаемостта изостава дори и от тази в Япония. Както става ясно от доклад на Международния валутен фонд, ниската раждаемост в града държава, въпреки достъпа до грижи за децата, предполага, че институционалните грижи не могат да заменят качественото време на родителите, прекарано с децата им.

Ами ако се реши проблемът с половото неравенство? Съседен Тайван се слави като най-равноправното полово общество в Азия, но също стойностите изостават от Япония. Ако икономиката беше по-добра и домакинствата имаха повече пари за харчене? Брутният вътрешен продукт на глава от населението в Южна Корея вече изпреварва този в съседна Япония, но с 0,81 има най-ниската раждаемост в света. Застаряващите общества в Азия. Графика: Bloomberg

Това е световен феномен, такъв, който е свързан с благосъстоянието и увеличаващите се възможности за жените. Раждаемостта в САЩ вече е значително под нивата на възстановяване, както и във всяка страна от Европейския съюз – дори и тези, които силно подкрепят имиграцията. Виждали сме как авторитарните режими като в Китай успяха да подтиснат раждаемостта чрез политики. Но в една демокрация могат ли действията на правителството да обърнат тенденцията в обратната посока?

Някои дават за пример Унгария, която с 5,5% от БВП вече харчи повече за мерки в подкрепа за семействата, отколкото Токио изобщо планира. Унгария е необичайна с това, че наблюдава увеличение на раждаемостта през последното десетилетие, но далеч не е ясно каква част от този ръст се държи на политики. Също така трябва да се отбележи, че Европейският парламент не смята страната за изцяло демократична. Там също така се предприемат и някои регресивни стъпки като ограничаване на абортите, което също може да се отразява на стойностите.

Япония и страните, които неминуемо се насочват по същия път, не могат просто да се надяват на някакво малко вероятно политическо решение, което да изцери раждаемостта до нивата от времето на бейби бумърите. Разходите трябва да бъдат фокусирани върху подготовката на обществото за промените, които сега са неминуеми – било то по отношение на имиграцията, за да се облекчи спадът на работна сила, или концентрирани политики в подкрепа на тези семейства, които искат да имат колкото деца си пожелаят. Този избор не трябва да е между възпроизвеждането като висша цел и фатализмът.