Запорожката АЕЦ е загубила външното си захранване за кратко миналата седмица

Контролираната от руските сили Запорожка АЕЦ в югоизточна Украйна е загубила външното си захранване за един час на 26 април, когато се навършиха 40 години от ядрената катастрофа в Чернобил, съобщи Международната агенция за атомна енергия, цитирана от Ройтерс.

Надзорният орган на ООН заяви, че втората от двете външни връзки, известна като „Феросплавна“, е спряла на 26 април и дизеловите генератори са се задействали незабавно, за да поддържат захранването на най-голямата в Европа централа с шест реактора, съобщава БТА.

Основната външна връзка на централата - „Днепровска“, е прекъсната от края на март. Това е 15-ият път, когато централата губи напълно външното си захранване, откакто Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г.

Руските войски превзеха обекта през първите седмици на конфликта. Оттогава всяка страна редовно обвинява другата в започване на военни действия, които биха могли да застрашат безопасността в централата, разположена близо до фронтовата линия.

„В момент, когато светът отбелязва мрачната 40-та годишнина от аварията в Чернобил, честите прекъсвания на електрозахранването подчертават все още несигурната ситуация с ядрената сигурност в Украйна“, заяви генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси в изявление.

В него се казва, че МААЕ „се опитва да уреди локално примирие, за да свърже отново „Днепровска“, което обаче се усложнява от факта, че са възникнали повреди по кабелите над река Днепър.

Централата не генерира електричество, но се нуждае от енергия, за да предпази ядреното гориво на място от прегряване.

Токсични последици за Туапсе

Жителите на руския пристанищен град Туапсе получиха указания да не пият вода от чешмата, а училищата днес останаха затворени, докато властите се опитваха да се справят с последиците от третия украински удар с дронове този месец срещу рафинерията в града, предаде БТА, позовавайки се на Ройтерс.

В района е в сила извънредно положение от вторник, когато атака, предизвикала огромен пожар в обекта, спря производството и доведе до петролни разливи в Черно море.

Пожарът бе потушен тази сутрин, каза местният губернатор, но покритите с петрол плажове на Туапсе и замърсеният въздух са свидетелство за това колко болезнени могат да бъдат последиците от ескалиращите украински атаки срещу руските енергийни обекти.

Служители на спешните служби днес бяха разположени, за да помогнат за почистването на пет новооткрити замърсени части на брега, каза регионалната работна група. Общо са били почистени 12 600 кубични метра замърсен материал в Туапсе, добави тя.

След атаката органът за защита на потребителите Роспотребнадзор посъветва жителите да ограничат времето, което прекарват навън и да държат прозорците затворени заради високите нива на бензен във въздуха.

Местните здравни власти днес казаха на жителите да консумират само бутилирана вода и да избягват да пият от чешми и извори като предпазна мярка. Тържествените чествания на 1 май също бяха отменени.

Някои жители изразиха опасения онлайн и се усъмниха в уверенията на властите, че обстановката е под контрол. „Защо тя не дойде да ни посети и да опита нашия свеж въздух?“, коментира вчера потребител под видеоклип, публикуван от ръководителката на Роспотребнадзор Анна Попова, в който се казваше, че обстановката в Туапсе не представлява риск за здравето.

„Всичко е безопасно и под контрол“, написа друг потребител под публикация за отмяната на всички мащабни събития на открито.

Масирани удари срещу Одеса

Силни взривове отекват в Одеса, градът масирано е атакуван с дронове, съобщиха местните канали в приложението "Телеграм", цитирани от БТА.

Над 20 дрона атакуват украинския черномрски град от акваторията на Черно море, съобщават още те. 

Местните власти призовават гражданите да намерят укритие в бомбоубежищата. Въздушната тревога бе обявена в 01:09 часа (местно време - съвпада с българското часово). 

Българите в Одеска област наброяват над 150 000 души и са трети по численост според последното официално преброяване в Украйна. В самия град Одеса живеят около 50–60 хиляди българи. Най-голямото компактно българско население е съсредоточено в Болградския, Измаилския и Белгород-Днестровския район.

Украйна се надява на японски оръжия

Облекчаването на правилата за износ на оръжия от Япония отваря път за преговори, които евентуално биха могли да доведат до доставка на военно оборудване от Токио, за да помогне на Украйна да се противопостави на руската инвазия, заяви пред Ройтерс украинският посланик в Токио Юрий Лутовинов, цитиран от БТА.

„Това ни позволява да преговаряме. Теоретично, това е много голяма крачка напред“, заяви Юрий Лутовинов в интервю в украинското посолство.

Ходът на премиера Санае Такаичи миналата седмица за облекчаване на правилата за износ предизвика широк интерес, тъй като конфликтите в Украйна и Близкия изток натоварват западното производство на оръжие.

Въпреки че реформата запазва контрола върху износа към конфликтни зони, тя позволява изключения, ако обслужват интересите на Токио в областта на сигурността - уговорка, от която Киев се надява да се възползва.

„Ако Украйна падне, ще последва голям ефект на доминото. Индо-Тихоокеанският регион и европейският континент са неразделни от гледна точка на нашата сигурност“, заяви посланик Лутовинов.

МВнР и кабинетът на министър-председателя на Япония не са отговорили веднага на исканията за коментар. Такаичи не е давала публични индикации, че ще подкрепи износа на оръжие за Украйна. През ноември тя заяви на президента Володимир Зеленски, че „Япония е с Украйна“ и подкрепя нейните „усилия за постигане на справедлив и траен мир“ възможно най-скоро.

Подобно на други страни, които се интересуват от японско военно оборудване, Украйна ще трябва да сключи споразумение за трансфер на технологии за отбрана и оборудване с Токио. Япония е сключила такива споразумения с 18 страни, включително Германия, Австралия, Филипините и Виетнам.

Лутовинов заяви, че Украйна действа „внимателно поради чувствителността на износа на отбранителна техника“ в Япония. Според него Токио би могло да помогне за финансирането на разработването от Киев на система за противовъздушна отбрана, която би намалила зависимостта му от произведените в САЩ ракети „Пейтриът“, които са все по-оскъдни.

„Разполагаме с всички необходими промишлени мощности за производство. Но се нуждаем от инвестиции. Имаме нужда от средства“, заяви той.

Водят се и дискусии за приноса на Япония към програмата на НАТО, която финансира закупуването на произведено в САЩ оборудване за Киев, заяви Лутовинов. Програмата е доставила оборудване и боеприпаси на стойност над четири милиарда долара, като Австралия и Нова Зеландия миналата година станаха първите страни извън алианса, които се присъединиха.