Накъде поема енергийната политика на Европа?

“Европа забуксува по нисковъглеродния път и целите, които си постави до 2020 г., вече изглеждат прекалено оптимистични” заяви в предаването Investbook на Bulgaria On Air председателят на управителния съвет на Института по енергиен мениджмънт Иванка Диловска.

Според Диловска в Европа се борят две крайни позиции. Едната е на хората, които показват по-ясна екологична загриженост. Те твърдят, че целта от 40% намаляване на парниковите газове е отстъпление от политиката на Европа, а липсата на задължителни национални цели за ВЕИ също е грешка. От своя страна европейската индустрия твърди, че целите са прекалено амбициозни и създават риск Европа да загуби част от своята конкурентна сила.

В момента се оформя компромисен вариант, който предполага задължително оставане на целта от 40% намаляване на емисиите, но тя ще бъде постигната по по-свободен път, без поставянето на задължителни национални цели. Освен това се очертава и трета стъпка, свързана с това нисковъглеродното развитие да се прави с непрестанни оценки на въздействието на екологичната политика върху конкурентоспособността на индустрията, уточни Диловска.

Според експерта по енергийна политика Славчо Нейков като страна-членка на ЕС България трябва да има много активна позиция във формирането на енергийната политика на съюза. Във връзка с трите основни цели, които са заложени в енергийната политика на ЕС до 2030 г., но предстои да бъдат приети официално, експертът заяви, че очаква много скоро да започне активна вътрешна дискусия в страната. По думите му тя трябва да е свързана с конкретните стъпки за реализацията на тези цели.

По темата за зелената енергия Диловска уточни, че България е избрала най-скъпия път за изпълнението на целите си, свързани с възобновяемата енергия. Според експерта вина за това носят единствено политиците, които са вземали толкова рискови решения, които сега водят до голяма финансова тежест върху потребителите.

Диловска и Нейков виждат реална възможност за България в газификацията.

“До момента можехме да имаме 30% газифицирани домакинства. Ако това се беше случило, щяхме всяка година да имаме икономия на над 1 млрд. лева енергийни разходи”, коментира Диловска. Според нея това би довело до много по-чист въздух и по-малко въглеродни емисии.

“Не направихме сигурни диверсифицирани газови доставки, оставихме цените на електроенергията да са най-ниските в Европа, а сега именно те създават дрязги между енергийните компании”, уточни тя. По думите ѝ всичко това е довело до момент, в който потребителите предпочитат да се отопляват на ток, а не на газ.

Нейков смята, че природният газ е подценен на национално равнище, а вниманието е насочено към големите инфраструктурни проекти с международен елемент. Той е категоричен, че дружествата, занимаващи се с битова газификация, са очаквали съдействие от държавата, но не са получили такава.

“Не знам дали сме в колапс, но отиваме към хаос, което е по-лошо”, коментира Диловска. Според нея ДКЕВР се вживява в ролята на стражар, приемайки частните компании за апаши. Според експерта, ако лицензите на ЕРП-тата бъдат отнети, крайните потребители ще пострадат изключително много.