Американците ще трябва да се научат да консумират по-малко, като европейците

Станало е общоприето мнение, че икономиката на САЩ е изградена върху безкрайния апетит на американците да купуват много неща. Потреблението на домакинствата представлява около 67% от БВП. Когато икономиката се заклати, ни казват, че харченето е наш патриотичен дълг. Но изведнъж се оказва, че американците не могат да харчат както преди. Рафтовете на магазините се изпразват, а намирането на кола, хладилник или диван може да отнеме месеци. Ако това продължи, може да се наложи да се научим да живеем без много неща и, ужас, да живеем повече като европейците. Това всъщност може да не е лошо, защото икономиката на САЩ би могла да бъде по-здрава, ако разчита по-малко на потреблението, пише за Bloomberg Алисън Шрейгър, старши сътрудник в Manhattan Institute.

В крайна сметка американците не винаги са имали такова поведение. Навлязохме в епоха на прекомерно изобилие. Консумираме много повече от преди и повече от другите страни. Потреблението на глава от населението е нараснало с около 65% от 1990 до 2015 г., в сравнение с около 35% ръст в Европа. Потреблението на домакинствата съставлява само около 50% от БВП в Германия.

Тези числа отразяват големи промени в начина на живот на американците. Средният дом в САЩ е бил 1700 квадратни фута през 1980 г., а към 2015 г. е вече 2000, въпреки че средният брой членове в домакинство се е свил. През 1980 г. 15% от домакинствата не са имали телевизор, сега само около 3% нямат. През 2015 г. 40% от американските домакинства са имали три или повече телевизора, включително 30% от домакинствата, които печелят по-малко от 40 000 долара годишно! През 1980 г. само 13% от домакинствата са имали два или повече хладилника, през 2015 г. делът им е 30% - включително много домакинства с ниски доходи. Покупките на дрехи са се увеличили пет пъти от 1980 г. насам, като една дреха се облича средно само седем пъти преди да бъде изхвърлена.

Нашите разходни навици отслабнаха донякъде по време на пандемията, но въпреки целия недостиг в предлагането се ускориха отново.

Имаше много причини да се превърнем в нация от пазаруващи маниаци. Станахме по-богата страна, което означава, че харчим повече. Много стоки станаха по-евтини и по-достъпни. Това отчасти се дължи на технологиите, които правят производството по-ефективно. Интернет улеснява намирането на повече стоки на най-добри цени за купувачите без дори да напускат дома си. Другият голям фактор е, че получаваме повече неща от чужбина, вносът на стоки и услуги като дял от БВП почти се е удвоил от 80-те години на миналия век. Много от търговията е със страни като Китай и Мексико, които имат по-ниски разходи за труд. Дори американските стоки използват части, които идват от чужбина. Изпитахме уязвимостите на глобалната верига за доставки през последните няколко години, но когато тя работи (през повечето време), това означава, че САЩ могат напълно да използват сравнителните предимства на търговията и да доставят стоки по-ефективно, по-бързо и за по-малко пари.

Пандемията разкри уязвимостите на този свръхефективен глобален пазар. Пристанищата се претоварени, причинявайки недостиг - за първи път в живота на много американци. Вероятно проблемите с пристанищата в крайна сметка ще бъдат разрешени (надяваме се). Но има причини да вярваме, че епохата на прекомерно изобилие е приключила. Дори преди пандемията правителството на САЩ предложи повече субсидии и наложи повече мита, за да насърчи компаниите да произвеждат повече стоки в страната, а администрацията на Байдън иска да разшири усилията за насърчаване на устойчивостта. Така може би повече стоки ще се произвеждат в Америка, но в дългосрочен план по-малкото търговия обикновено означава по-малко разнообразие от стоки на по-високи цени.