Америка изостави Европа и това е добра икономическа възможност

2025 г. не беше добра към Европа до момента. Рискът от война на Стария континент е смятан за най-високия в историята, а данните показват, че могъщата икономика на САЩ дръпва още по-напред в сравнение с европейската, пише CNN.

Тъй като бързото увеличение на военните разходи в Европа изглежда все по-вероятно, може ли то да даде и на икономиката на региона така необходимия тласък и да направи европейците едновременно по-сигурни и по-богати?

Зависи откъде идват парите – данъци или заеми, и как се изразходват – за вносни оръжия или по-скоро за местни иновации, които донесоха триточковия предпазен колан например.

„Нарастване на разходите за отбрана може значително да повиши икономическия растеж на Европа и промишлената ѝ база, ако разходите са насочени към високи технологии или произведени в региона оръжия“, отбеляза неотдавна институтът Kiel в Германия.

Европейските страни се изправят пред немислима преди време перспектива да се отбраняват в потенциален бъдещ конфликт без помощта на САЩ.

Миналия месец американският министър на отбраната Пийт Хегсет призова Европа да поеме „отговорност“ за собствената си сигурност. САЩ остават ангажирани с НАТО, но „вече няма да търпят небалансирани отношения, които насърчават зависимост“, допълни той. Администрацията на Тръмп, която се дистанцира още повече от Европа, а след това проведе разговори с Москва за проучване на прекратяването на войната в Украйна, без да покани представители на ЕС и на Украйна.

Отдръпването на Америка от Европа се случва на фона на тригодишния конфликт в Украйна, на прага на ЕС. „Никога рискът от война на европейския континент, в ЕС не е бил толкова висок“, заяви френският външен министър Жан-Ноел Баро в радио интервю тази седмица, повтаряйки сходни предупреждения и от други високопоставени ръководители.

Европейската и американската икономика също се различават. Миналата година икономиката на ЕС с 27 страни членки, втората по големина в света по данни на Световната банка, нарасна с 0,9% спрямо ръст от 2,7% отвъд Океана, сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Брутният вътрешен продукт на човек от населението, обичаен показател за стандарта на живот, е два пъти по-висок в САЩ, отколкото в ЕС.

Специалната среща на ръководителите на съюза в четвъртък може да помогне и с двете затруднения. Те се срещат, за да обсъдят военните разходи, както и подкрепата си за Украйна. Страните членки на ЕС са заделили около 1,9% от общия си БВП за отбрана миналата година, но през последно време се появиха призиви в Европа и САЩ за много повече.

„Има усещане за неотложност в момента, което липсваше преди две-три години, преди войната в Украйна“, коментира Роберто Чинголани, главен изпълнителен директор на водещата европейска компания в областта на отбраната Leonardo, пред CNN през януари. „И усещането за неотложност е свързано с намирането на решения, които са континентални“, допълва той.

Интернет, GPS и Силициевата долина

Оръжията местно производство и развитите военни технологии са един от ключовете към превръщането на по-високите държавни разходи за отбрана в значима подкрепа за икономиката, казват експерти.

Причините са две. Първо, поръчката на оръжия от местни фирми, а не предимно внасянето им, както правеше ЕС, ще повиши местното производство, като увеличи БВП и създаде работни места, със заплати, харчени в европейската икономика.

Второ, когато модерното военно оборудване е местно производство, придобитите знания в процеса също се разпространяват на местно ниво, вместо да остават в чужбина, генерирайки т. нар. технологични приливи в икономиката.

„В исторически план отбранителният сектор е бил в основата на различни иновации, които сега са се превърнали в ежедневие в цивилния свят“, коментира Марио Драги, бивш председател на Европейската централна банка и италиански премиер, в ключовия си доклад за конкурентоспособността на Европа, публикуван през септември.

Драги даде множество примери, включително интернет, GPS позиционирането, сателитните снимки, посвеместния триточков предпазен колан, произтичащ от оборудване за пилоти на военни самолети, и ранния растеж през 50-те и 60-те години на миналия век на днешната Силициева долина, подкрепена от държавни инвестиции в отбраната.

Друг пример от по-новата история показва по-широките подобрения в производителността, които може да последват от по-високите военни разходи. Увеличението на военните изследвания и развитие в САЩ след атентатите от 11 септември доведе до значителен ръст на производителността в цялата икономика, според изследване, публикувано през януари и основано на работен доклад от Националното бюро за икономически изследвания.

А ръстът на производителността е от значение, тъй като той движи подобренията в стандарта на живот в дългосрочен план.

Повишаването на капацитета на отбранителната индустрия ще отнеме време и затова Европа вероятно ще продължи да разчита на вноса за повечето от военните си нужди в краткосрочен план. Този първоначален период ще трае около пет години, като поне още пет ще са нужни за постигане на самодостатъчност, счита Франк Джил, анализатор на кредитния рейтинг в S&P.

Но дори с вноса „това не е непременно нулев икономически ефект“, отбелязва Итън Илжецки, преподавател по икономика в London School of Economics and Political Science, който е автор на доклад за института Kiel за икономическите последици от разрастването на сектора на отбраната, публикуван миналия месец.

Той казва, че Полша например е внесла много военни самолети от началото на руското нашествие в Украйна. „Това доведе също така до строителството на военно-въздушни бази, което създава работни места и икономическа дейност“, казва той.

Друг начин да се гарантира, че по-високите разходи за отбрана ще генерират икономически растеж, е като се наемат местни компании, произвеждащи продукти, които могат да се използват за военни и граждански цели – това сега е по-обичайно в САЩ, отколкото в Европа, вместо да се избират специализирани доставчици в областта на отбраната.

Технологичният напредък чрез подизпълнители в областта на отбраната „с двойна употреба“ се разпространи бързо в частната икономика, отбелязва институтът Kiel в прессъобщение относно изследването на Илжецки.

Европейската отбранителна промишленост се различава от американската и по своята фрагментираност, разделена по националните граници.

„Обществените поръчки в областта на националната отбрана в Европа благоприятстват национални шампиони, вместо да се стремят към икономии от мащаба и ефективност“, отбеляза S&P в доклад от миналия месец, на който Джил е съавтор. „Друга неефективност произтича от твърде разнородните оръжейни системи на Европа“, се казва още в доклада.

Всички големи страни в Европа разработват собствени военни самолети, собствени танкове и бойни кораби, отбелязва Чинголани. Това означава, че те не са толкова бързи в проектирането и производството на ново военно оборудване, колкото щяха да бъдат, ако ЕС действаше като едно цяло, допълва той.

Обединяването на ресурси би помогнало на европейските страни да се откъснат от зависимостта си от вноса в областта на отбраната по-скоро, казва Джил. Това, от своя страна, ще създаде положителните икономически странични ефекти от местното производство на оръжия.

Тези последици може да са големи. Илжецки счита, че повишаването на разходите за отбрана от 2% на 3,5% от БВП и преходът към местно проектиране и производство на оръжия може да повиши брутния вътрешен продукт на Европа с около 1%.

Но тази полза няма да се осъществи, ако по-високите разходи се финансират с повишения на данъците, вместо с държавен дълг, пише Илжецки в доклада си.

Джак Алън Рейнолдс, старши икономист за Европа в Capital Economics, е съгласен. „Ако правителствата намалят разходите в други области или увеличат данъците, може да няма толкова много общи фискални стимули“, отбеляза той в бележка миналия месец.

Поемането на още дълг изглежда се обсъжда. Във вторник председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен представи план, който позволява на правителствата да вземат повече заеми, за да повишат разходите си за отбрана и военната подкрепа за Киев. А партиите, които се надяват да сформират следващото правителство в Германия, приеха да променят правилата за дълга, за да влеят повече пари в армията, въпреки че това все още трябва да бъде одобрено от парламента.

Някои икономисти са скептични за мащаба на възможната подкрепа за икономиката от по-високите разходи за отбрана в Европа.

Клаус Вистесен от Pantheon Macroeconomics коментира в неотдавнашна бележка, че разходите „едва ли ще се превърнат във фискалната панацея, на която се надяват пазарите и много наблюдатели“. Той изтъква, че разширяването на отбранителната промишленост в региона ще отнеме време.

Но според Илжецки Европа може да си позволи да не бърза. „Да се надяваме, че няма надвиснала опасност от война в Европа, освен войната в Украйна, и затова Европа има известно време да действа правилно и да планира бъдещето“, коментира той.