Германските компании в областта на отбраната, които искат по-голям капацитет, докато Европа се готви да повиши военните разходи, обръщат поглед към изпитващата затруднения автомобилна промишленост в първи знак за промяна, която може да помогне за съживяването на най-голямата икономика на Стария континент след две години на свиване, пише Ройтерс.
Производителите на танкове, радари и оръжия целят да засилят производството, докато Европа реагира на натиска на САЩ да поеме грижата за собствената си отбрана. Автомобилните компании, които от десетилетия бяха двигател на германската икономика, съкращават междувременно работни места и закриват заводи на фона на забавяне на търсенето и буксуващ преход към електромобили.
Rheinmetall, водещият производител на боеприпаси в Европа, съобщи миналата седмица, че ще промени предназначението на два завода за автомобилни части, за да произвеждат основно оборудване за отбрана.
Hensoldt, която произвежда радарните системи TRML-4D, използвани от Украйна във войната ѝ с Русия, води преговори да наеме около 200 работници от големите доставчици на автомобилни части Bosch и Continental.
„Възползваме се от затрудненията в автомобилната промишленост“, коментира главният изпълнителен директор на Hensoldt Оливер Дьоре пред Ройтерс и допълва, че нови инвестиции може да увеличат над два пъти годишното производство на TRML-4D до между 25 и 30.
В неделя, на извънредна среща на върха в Лондон, свикана след публичния спор между президентите Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, който постави под съмнение подкрепата на САЩ за Украйна в бъдеще, европейските ръководители се съгласиха, че трябва да харчат повече за армиите си.
Лидерите на ЕС трябва да проведат среща в четвъртък, за да обсъдят предложения за мобилизиране на до 800 млрд. евро за превъоръжаване, включително 150 млрд. евро съвместен дълг.
Отделно партиите, които преговарят за сформиране на ново правителство в Германия, обявиха късно във вторник предложения за създаване на фонд за инфраструктура на стойност 500 млрд. евро и за реформиране на правилата за дълга, за да увеличат значително разходите за отбрана.
Институтът „Брюгел“ счита, че Европа може да се нуждае от допълнителни 300 хил. военни и от краткосрочно годишно увеличение на разходите за отбрана с най-малко 250 млрд. евро, „за да възпре руска агресия“.
Увеличение на БВП
Завой към производство в областта на отбраната може да подкрепи икономиката на Германия, която изостава от европейските икономики, тъй като бизнесът се бори с високи цени на енергията, бюрокрация и агресивна конкуренция от чужбина.
Институтът IfW Kiel за световната икономика счита, че БВП на ЕС може да нарасне с 0,9% до 1,5% на година, ако страните от съюза повишат военните си разходи до 3,5% от БВП спрямо сегашните 2%, каквато е целта на НАТО, и разчитат на местни технологии.
„В средносрочен до дългосрочен план особено американската икономическа история показва, че подобни военни разходи могат да постигнат много от гледна точка на ръст на производителността, последици за другите отрасли и технологичен напредък“, коментира Йоханес Биндер от IfW Kiel.
За Германия, със съществуващата ѝ промишлена инфраструктура, ръстът на БВП вероятно ще бъде в горната граница на диапазона, допълва той.
Повишаването на разходите за отбрана до 3% от БВП ще увеличи над два пъти годишните инвестиции в Германия до 25,5 млрд. евро, ще създаде 245 хил. преки и непреки работни места и ще предизвика производствена дейност и дейност в областта на услугите в размер на близо 42 млрд. евро всяка година, сочат изчисления на EY.
Най-новите налични данни показват, че в германската промишленост в областта на сигурността и отбраната са били заети 387 хил. души през 2022 г., наполовина по-малко в сравнение с автомобилния сектор на страната същата година. Приходите от продажби в отбранителната промишленост са достигнали 47 млрд. евро през 2022 г. спрямо 506 млрд. за автомобилния сектор.
„Трябва да считаме отбранителната промишленост за икономически двигател на Германия“, казва Дьоре. „Секторът ще играе по-значителна роля, отколкото в миналото“, допълва той.
Hensoldt вече е започнала да изнася производството на платки и Дьоре казва, че тази стратегия може да бъде разширена до кабелните снопове и обвивките.
Използването на резервен капацитет в автомобилния сектор ще помогне за предпазването на установената промишлена инфраструктура в Германия, както и за повишаването на производството на военно оборудване, отбелязва той.
Индустриални синергии
Доставчикът на автомобилната индустрия ZF Friedrichshafen, в процес на преструктуриране, който може да доведе до затваряне на заводи в Германия, поддържа връзка с компании в областта на отбраната за прехвърляне на работници, съобщи компанията и определи стратегията като „индустриални синергии“.
Производителят на скоростни кутии за танкове Renk, където мажоритарен собственик до 2020 г. беше Volkswagen, заяви, че автомобилният сектор е получил по-голям фокус през последно време, особено относно увеличаването на производствения капацитет. Тя не разкри повече подробности.
Германско-френският доставчик на военни отбранителни системи KNDS, който планира да произвежда бойните танкове Leopard 2 и бойни машини на пехотата Puma в германски трамваен завод, който неотдавна придоби от френската компания Alstom, не е отговорил на изпратени въпроси.
Анализатори на Deutsche Bank предупредиха миналия месец, че увеличаването на разходите за отбрана в ЕС може да не донесе значителни ползи за местната промишленост, която е по-фрагментирана от тази в САЩ.
Бившият гуверньор на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги отбеляза в неотдавнашен доклад за конкурентоспособността на Европа, че между средата на 2022 и средата на 2023 г. близо четири пети от разходите за обществени поръчки в областта на отбраната в ЕС са отишли при доставчици извън съюза.
Rheinmetall преговаря и с Continental да вземе около 100 служители, за да увеличи дейностите си.
Главният изпълнителен директор на компанията Армин Папаргер заяви пред Ройтерс през февруари, че са нужни огромни инвестиции в производството на ракети, боеприпаси и машини, за да стане Европа по-устойчива. Той добави, че Старият континент изостава значително от целта от гледна точка на разходите.
„Путин също знае това, разбира се, и затова трябва да действаме“, отбеляза Папаргер.