Соларният панел е новият електрически уред за дома

Фотоволтаиците на балконите стават все по-масова гледка и са една от причините за бума на соларната енергия в Западна Европа през последните месеци. Т.нар. "щепселни панели" (Plug-In PV) вече се монтират с няколко болта за парапета, свързват се с микроинвертор (до 800 вата) и чрез щепсел - в енергийната мрежа на дома. Така жилището е напълно готово да потребява директно слънчева енергия, произведена на балкона.

На пръв поглед процедурата е елементарна, но в България е почти невъзможна за изпълнение. Ако не става дума за еднофамилна къща, поставянето на тези панели, което не изисква никакви специални и технически умения, изисква разрешително за строеж и одобрения, включително и от съседите, или почти като за соларна централа, разказаха по време на кръгла маса от "Хабитат България".

Организацията е стартирала през миналата година пилотния проект Sunrise, разполагайки такива панела на няколко балкона на социални жилища в общините Дупница и Ботевград.

Идеята е от Германия, където пазарът е огромен - от около 300 хил. инсталирани такива панели през 2022 г. през миналата година броят им вече е 1 милион. Цената преди време е била 1 евро за инсталиран 1 ват, но сега вече достига и до 0,20 евро за 1 ват и продължава да намалява. В България цената е около 1 лев за 1 инсталиран ват, отбелязват анализатори. Най-скъпата част е микроинверторът.

Властите в Германия насърчават тези микроинсталации с финансови стимули, които в случая с Берлин покриват почти изцяло покупката на панелите (около 500 евро). Отделно е инверторът. Но като цяло дори и без субсидия тази инвестиция в Германия се изплаща за 5-6 години.

При правилно поставяне и ако няма повреди, панелите могат да работят оптимално 20-25 години. Еколозите предупреждават, че все още няма технология за рециклиране на тези панели, но от друга страна се работи активно в това направление.

От организацията отбелязват, че за Sunrise имат пълната подкрепа и съдействие на местните власти и електроснабдителното дружество по отношение на административните разрешителни, както и че са избрани апартаменти с най-оптимално изложение. Проектът все още не е финализиран, но данните са обнадеждаващи - през октомври един панел е произвел 63 киловатпика, или почти 30% от потреблението на домакинството. В месеци без отопление потреблението на това жилище е между 220 и 240 киловатчаса.

Дори и през януари, когато условията за производство на соларните централи не бяха оптимални, домакинството си е помогнало с около 38 киловатпика.

По време на представянето на проекта беше отбелязано, че реално тези нови "щепселни солари" не могат да произведат енергия, за да покрият напълно потреблението на едно средностатистическо домакинство. Те обаче променят поведението на потребителите - хората започват да се замислят кой е най-големият консуматор на електроенергия вкъщи, как да използват оптимално слънцето и като цяло се научават да ценят електроенергията, обясни Ася Добруджалиева от "Хабитат България".

Това ще бъде ключово "умение" при либерализацията на битовия сегмент, когато потребителите трябва да бъдат по-активни участници, както и за намаляване на потреблението, което е от съществено значение за изпълнението на екологичните цели. Той изпълнява и още един проблем за много енергийни мрежи - загубите при преноса. Реално енергията се използва, където е произведена, и помага за децентрализацията на енергетиката.

Енергийната бедност

Това е един от тези проекти, който може да помогне съществено за подпомагане на енергийно бедните, коментира и доц. Теодора Пенева от Икономическия институт на БАН, която е и експерт към WWF България. Тя обърна внимание, че има множество реформи и създадени фондове за решаване на този проблем, но нищо конкретно не се прави.

Спеспяването на енергия също е важно, защото каквито и панели да се поставят на балконите, ако жилището не е енергийно ефективно и енергията се губи, например през старата дограма, то няма да има никакъв ефект за домакинството.

Пенева беше категорична, че много често програми, включително и тези са саниране, реално изключват тези домакинства, които биха имали най-голяма полза - енергийно бедните. Те не могат да си позволят първоначалните инвестиции - за ремонти, обследване или покупка на уреди клас А, за да участват.

"Имаме купища фондове и пари, които се раздават без социални критерии", допълни още тя.

Поставянето на "щепселните солари" има още много проблеми, разказаха експертите. В законодателството такива микроинсталации въобще не са регламентирани (дори и като име) и именно това е причината да се третират като соларни централи. Реално те не са нищо по-различно от климатик или сателитна чиния по отношение на поставянето, но за тези панели трябва да има разрешително за строителство.

Трябва да има и техническо разрешение на действието "включване на щепсел в контакт", коментират още от "Хабитат".

В Германия за тези реално "уреди" на балкона например се изисква само онлайн регистрация на самото съоръжение.

Проблем изненадващо се оказват новите електромери – без специална настройка те отчитат като потребена и електроенергията, която е произведена в излишък, и предоставена на мрежата.

Без законодателни промени възникват и още въпроси по отношение на поставянето на такива панели по балконите на блоковете - сградните инсталации например са обща собственост и не е ясно как може да се включи такава инсталация към един апартамент.

При еднофамилни къщи тази проблеми до голяма степен са избегнати, но отново има доста документи, които трябва да се съберат и представят, за да заработи съоръжение, което просто се включва в контакта и започва да захранва дома с алтернативна енергия.