Фотоволтаиците изпревариха въглищата в производството на ток в ЕС през 2024 г.

От 2019 г. насам, тоест от старта на европейската инициатива за Зелената сделка, добавените нови мощности от соларните и вятърните централи са спестили на страните от ЕС 59 млрд. евро от вноса на енергоресурси, сочат данни от годишния доклад на екологичната организация Ember. Според тях соларната енергия е във възход в общността и през 2024 година делът ѝ в енергийния микс за първи път изпреварва този на въглищата. За пета поредна година пък намалява делът на природния газ в ЕС.

Като цяло възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) вече имат дял от 47% в производството на електроенергия в ЕС. През 2019 г. този дял беше 34%. Използването на изкопаеми горива е на исторически минимум - 29%, спрямо 39% през 2019 г.

През миналата година соларните централи са произвели 304 тераватчаса електроенергия, или 11% от общата. За сравнение, делът на въглищата е 10% - 269 тераватчаса. Данните на еколозите сочат, че в много държави от ЕС въглищата вече не присъстват в производството на електроенергия, или делът им е под 5 на сто.

За пета поредна година намалява и делът на природния газ - до 15,7%. В ЕС газовите централи бяха сочени като ключови за зеления преход, но войната в Украйна показа силната зависимост на общността от вноса на суровината и промени нагласите. Общо делът на изкопаемите горива, включително и петрол, в енергийния микс на ЕС е почти 29%. В 14 от 26-те държави, в които има газови електроцентрали (без България), има спад на потреблението на газ, включително и в три от най-големите потребители - Италия, Испания и Нидерландия.

Анализите на Ember показват още, че най-големият енергоизточник на ЕС е ядрената енергия и делът на атомните централи се увеличава до 23,7% през миналата година, но това по-скоро е свързано с по-голямото производство във Франция, след като бяха преодоляни проблемите с пукнатините на реакторите на EDF.

През 2024 г. се възстановява и производството на водните централи, което в предишните години беше ограничено заради сушата в Европа.

Условията за производството на електроенергия от вятъра през миналата година обаче са по-лоши и затова делът на турбините се запазва почти без промяна въпреки присъединените нови мощности. Реално вятърът е вторият енергоизточник за ЕС през миналата година, след ядрените централи, със 17,4% дял в производството на електроенергия.

Потреблението на електроенергия започва да се възстановява след енергийната криза през 2022 г. и продължилия спад през 2023 година, сочат още от Ember. Ръстът засега е малък - от 1,2% и още не може да се оцени дали тенденцията ще се запази.