Гърция вероятно няма да е единствената спасена от МВФ страна в еврозоната

Гърция едва ли ще е единствената страна от еврозоната, която ще се нуждае от спасителния пояс на Международния валутен фонд (МВФ). Ирландия, Испания и Португалия остават „особено уязвими“, казва професор Кенет Рогоф от Харвардския университет пред Bloomberg.

„Все по-вероятно е, че МВФ ще се наложи да се намеси в поне още една страна от еврозоната, през следващите две – три години“, допълва Рогоф, бивш главен икономист на фонда и автор на изследване за кризата с държавните дългове. „Много европейски страни се нуждаят от основни съкращенията на бюджетите си.“

Лихвите по португалските, испанските и ирландските държавни ценни книжа се повишиха през миналата седмица, след като инвеститорите поставиха под съмнение готовността на страните да намалят бюджетните си дефицити и да избегнат съдбата на Гърция. На 23-ти април гръцкото правителство поиска спасителен пакет в размер на 45 млрд. евро от МВФ и страните от еврозоната, след като растящият дефицит на страната качи лихвите по дълговите й книжа и предизвика опасения от фалит.

С 14,3% от БВП Ирландия е страната с най-висок бюджетен дефицит в еврозоната за миналата година. Следват я Гърция с 13,6%, Испания с 11,2% и Португалия с 9,4%.

Вероятността, че и други страни от еврозоната ще потърсят помощ от базирания във Вашингтон фонд е по-голяма от 50%, каза Рогоф. Най-вероятно Гърция ще поиска още заеми, допълни той. „За Европа, която иска да избегне епидемия от държавни фалити, залогът е много висок“, коментира Рогоф, който през 2008 предвиди колапса на няколко големи американски банки преди фалита на Lehman Brothers Holdings Inc.

До 19-ти май Гърция се нуждае от 8,5 млрд. долара.

Канадският министър на финансите Джим Флахърти, който е във Вашингтон за срещата МВФ и Световната банка казва, че страните от Г20 са обезпокоени, за ефективността на спасителния план за страната, като той иска гаранции, че всяка оказана помощ ще остане единично събитие.

В сравнение с евентуален спасителен план за Испания парите, отпуснати за Гърция са нищожни, тъй като испанската икономика е четири пъти по-голяма от гръцката, коментира Bloomberg. Въпреки че испанският дълг като процент от БВП е едва 53,2% в сравнение с гръцкия, който е 115,1%, той все пак възлиза на 560 милиарда евро - повече от два пъти размера на гръцкия дълг. Ирландия има външен дълг от 105 милиарда евро, или 64% от БВП, а Португалия има 126 милиарда евро, или 76,8% от БВП.

Инвеститорите изразяват своето безпокойство, като искат от страните с голям бюджетен дефицит, значително по-голяма лихва за десет годишни заеми отколкото от Германия, най-голямата икономика в Европа.

В края на миналата седмица разликата между германските и гръцките ценни книжа беше 559,5 базисни пункта в сравнение със 132 пункта през ноември. За Португалия разликата е 191 пункта, за Ирландия 171 пункта, докато спредът за Испания е 92 пункта.

„Не казвам, че на всяка цена в тези страни е необходима програма на МВФ, но е възможно“, подчертава Рогоф, коментирайки ситуацията в Испания, Португалия и Ирландия. „Трудно е да се каже, защото всичко до голяма степен зависи от политическата воля на управляващите, както и от конкретните цифри.“

През миналата седмица представители на фонда и европейските страни отхвърлиха възможността от риск за други страни в еврозоната. По думите на директора на Фонда Доминик Строс-Кан в момента няма „нужда да се фокусираме върху никоя друга страна освен Гърция“.

Тогава МВФ прогнозира още, че през тази година икономиките от еврозоната ще отбележат ръст от 1% в сравнение с 3,1% в САЩ. „Възстановяването ще бъде спъвано от проблемите с дълга“, казва Рогоф. „В Европа ще е много трудно да се постигне устойчиво възстановяване“.