Руското ембарго засяга доходите на 9,5 млн. души в ЕС

В началото на септември 2014 г. ЕК издаде четири нови регламента за подкрепа на пазара на млечни продукти. На 23 септември Брюксел затвори мярката поради непропорционално висок интерес от производители в региони, които традиционно не изнасят съществени количества за Русия. България не е заявила участие, тъй като българските фирми не са имали интерес.

Сектор месо

Европейският сектор месо е изправен пред санитарни търговски рестрикции от страна на Русия още преди въвеждане на забраната за внос в началото на август 2014 г. Сравнително високите производствени цени на всички видове месо, умерените цени на фуражите засега и доброто търсене на износ за други пазари ограничават непосредствения ефект от забраната.

Ефект от ембаргото за България

Очаква се ембаргото да има ограничен пряк ефект за България като цяло.

През 2011 – 2013 г. износът на селскостопански стоки от България за Русия варира между 52 и 65,5 млн. евро годишно (58,4 млн. евро за 2013 г.), или около 1,4 до 2% от общия агроизнос на страната.

Наскоро въведената от Русия забрана за внос засяга българският износ на агростоки на стойност около 10 - 12 млн. евро годишно (10,1 млн. евро за 2013 г.). Това е сравнително голям дял от общия аграрен износ за Русия - между 17,4 и 20,6%, но едва около 0,2 – 0,3% от общия аграрен износ на България за всички страни.

При повечето продукти делът на Русия в общия износ на засегнатите продукти е нисък (около 2,4 до 2,8%), което дава основание да се приеме, че българският износ би могъл да се пренасочи към други дестинации сравнително лесно.

Износът на потенциално засегнатите продукти за Русия представлява сравнително нисък дял от производството на съответния продукт в страната (за 2013 г. - под 1% при доматите, ябълките, кайсиите, сливите и сирената; 2,9% при прасковите и нектарините и малко по-висок при черешите - 6,7% и ягодите – 16,3%).

Най-засегнат от ембаргото ще бъде българският износ на селскостопански продукти, при които Русия представлява основен експортен пазар и може да се очаква по-трудно пренасочване към други пазари. Такъв е случаят с износа на праскови, нектарини, кайсии, череши, ябълки, сливи, киви, ягоди и домати, при които Русия формира около или над половината от българския износ, а в някои случаи и до 90%.

Сравнително голям е и делът на Русия в общия износ на България на пресни или охладени риби (около 27 – 28% за последните две години, което обаче вероятно включва и реекспорт на продукти, внесени от други страни).

Забраната ще доведе до преки загуби и в сектора на млякото и млечните продукти. По данни на Асоциацията на млекопреработвателите в България 14 фирми от организацията изнасят продукция за Русия.

Предвид високата конкуренция на пазара на млечни продукти, засегнатите фирми вероятно трудно ще реализират засегнатите количества на алтернативни пазари (вкл. и в България), на задоволителна за тях цена. Те ще понесат и загуби заради направените разходи за маркетингови проучвания, търсене на търговски партньори, рекламни материали и др.

Възможно е конкретни фирми да претърпят сравнително големи загуби за техния мащаб, като конкретният размер на щетите ще зависи от намирането на алтернативни пазари.

Наложената забрана ще се отрази неблагоприятно и върху изпълнението на действащите промоционални програми, съфинансирани от ЕС, за популяризиране на български млечни продукти и череши с целеви пазар Русия.

Анализаторите предупреждават, че руското ембаргото може да окаже косвено негативен ефект, поради пренасочване на част от продуктите от ЕС към вътрешния пазар на Съюза, в т. ч. и към България. Увеличеното предлагане в рамките на ЕС може да доведе до понижение на цените на въпросните продукти у нас.

До момента обаче официалните данни не сочат някакъв особен спад на цените на потенциално засегнатите продукти в България, който да може да бъде обвързан с руската забрана за внос.