Руското ембарго засяга доходите на 9,5 млн. души в ЕС

По данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, от началото на август 2014 г. до края на октомври цените на едро на повечето от основните плодове и зеленчуци, българско производство, на тържищата в страната като цяло се движат около или над нивата отпреди една година. При някои продукти, като картофи, лук и моркови, се наблюдава чувствително намаление на цените на годишна база, което обаче е налице още преди налагането на руската забрана за внос.

Авторите на доклада информират какви са цените на едро на българските плодове и зеленчуци, считани за най-застрашени от свръхпредлагане в резултат от ембаргото.

Цените на ябълките бележат известен спад към средата на август 2014 г., след което се движат на нива, близки до миналогодишните. Цените на полските домати са с около 20 – 30% над нивата отпреди година.

При прасковите цените растат постепенно от 0,89 лв./кг в началото на август 2014 г. до 2,30 лв./кг към средата на октомври, като през по-голяма част от периода (и особено през октомври) са над миналогодишните.

Цените на крушите се понижават през втората половина на август 2014 г., последвано от покачване и относително стабилизиране през следващите два месеца, като през отделните седмици изменението на годишна база е в интервала от -8% до +7%.

Като цяло, при цените на едро на вносните плодове и зеленчуци също не се очертава някаква тенденция на особен спад до момента, която да може да се обвърже със забраната.

При вносните домати има чувствителен спад на цените през втората половина на август 2014 г., последван от постепенно повишение, като през септември и октомври цените се движат с около 30 – 40% над нивата от същия период на предходната година.

При вносните ябълки се отчитат седмични ценови изменения в двете посоки, като през определени седмици стойностите са под нивата отпреди една година, а през останалите – над тях.

При вносните круши през по-голямата част от август се отчитат по-ниски цени на годишна база, но през следващите два месеца стойностите са съществено над миналогодишните.

През по-голяма част от наблюдавания период цените на вносните праскови са съществено по-ниски спрямо нивата отпреди година. Тази тенденция обаче започва още преди руската забрана и се дължи предимно на увеличение на добивите в основни  производителки в ЕС.

По данни на Системата за агропазарна информация (САПИ), от началото на август 2014 г. до момента не се наблюдава съществено изменение на цените на краве мляко и млечни продукти в България.

Към края на октомври средната изкупна цена на краве мляко за страната се задържа на нивото от юли. При средните цени на едро и на дребно на млякото и повечето млечни продукти се отчита известно понижение в рамките на периода, което обаче е слабо изразено (от -0,1% до -2%) и не може да се обвърже категорично с руското ембарго.

Като цяло, цените се движат около или малко над нивата отпреди година.

Към 22.10.2014 г. средната изкупна цена на кравето мляко за страната (0,66 лв./литър) е без промяна спрямо средната цена за септември 2013 г., а при цените на едро и на дребно на повечето наблюдавани млечни продукти се отчита годишен ръст от 1,3% до 8,3%, най-чувствителен при маслото на дребно. Само при средната цена на едро на прясно мляко – плик се отчита леко понижение с 2,4% на годишна база.

Макар засега да не се отчита ясно изразена тенденция на спад на цените на млечните продукти в България, възможно е през следващите месеци те да се окажат под натиск, предвид наблюдаваното понижение на цените на основните млечни продукти на пазара на ЕС, за което вероятно допринася и руското ембарго.

Има опасност намалението на цените на сухото мляко, както и на суровото мляко в някои страни от ЕС, да доведе до покачване на техния внос в България, което би се отразило негативно на търсенето, а оттам и на изкупните цени на суровото мляко в страната.

Въпреки че до момента официалните данни не сочат спад на изкупните цени в България, възможно е някои изкупвачи да се възползват от ситуацията и да оказват натиск за намаление на цените, особено когато става дума за по-дребни производители, които трудно биха намерили алтернативна реализация за своята продукция.

Авторите на доклада смятат, че в момента е твърде рано да се оцени точният размер на икономическия ефект от руската забрана за внос върху ЕС и в частност върху България. Засега те са оптимисти, че за голяма част от засегнатите европейски продукти може да бъдат намерени алтернативни пазари. Същевременно е ясно, че определени продукти и региони ще срещнат сериозни затруднения в резултат от руските мерки, особено в краткосрочен план.