Заплаха или възможност за България е търговската война на Турция?

Тъй като Турция е втората най-важна туристическа дестинация за България, редно е да очакваме и промени в условията за туризъм това лято. Според данните на НСИ миналата година 1,311 милиона българи са пътували до Турция; повече пътувания има единствено в Гърция (1,341 милиона души). Различна е обаче причината за пътуване – докато почти всички посещения в Гърция са за почивка или по работа, то в Турция водещата причина е в категорията „други“, което най-вероятно касае хора с двойно гражданство, които пътуват между двете страни. Що се отнася до туристите обаче (за януари-юни 2018 г. те са почти 58 хиляди души) ефектът от по-евтината лира предполага и повишаване на атрактивността на Турция като туристическа дестинация.

За разлика от относително балансираната търговия между Турция и България, преките чуждестранни инвестиции между двете страни са почти изключително от Турция към България. Към края на първото тримесечие на 2018 г., инвестициите  с натрупване от Турция в България достигат 819 милиона евро, докато тези на България в Турция са едва 47 милиона евро.

ипи

Разликата между инвестициите в двете държави са повече от очевидни; въпреки че през последните няколко тримесечия тези на Турция в България леко намаляват, общата тенденция е към чувствителен ръст. Ако икономическата криза в страната продължи, далеч не е изключено в бъдеще дори повече фирми да се преориентират към прехвърлянето на дейността си от другата страна на границата. По тази причина не е невъзможно нестабилността в Турция да доведе до допълнителен ръст на инвестициите у нас, както това се случи с редица гръцки бизнеси в разгара на кризата в Гърция.

Изборът пред Турция

Причините на задълбочаващата се икономическа криза в Турция следва да се търсят далеч по-назад. Наивно е да се смята, че въвеждането на няколко мита и последвалата бурна пазарна реакция са в корена ѝ. Ерозията на демократичните институции и икономическата свобода, влошаването на бизнес средата и повишаването на корупцията неизменно се отразяват негативно както на развитието на икономиката, така и на външнополитическите отношения. По тази причина все по-бързо централизиращият се режим на Реждеп Ердоган е изправен пред избор – дали да продължи по пътя на обедняващите и провалящи се диктатури или да се върне по пътя към евроатлантическа интеграция, по който страната се е движила десетилетия наред.