Разпад на еврозоната, или как да се избегне немислимото

Дълговата криза се разпространява от Ирландия до Португалия, а след това и в Испания, принуждавайки европейските лидери да изчерпат спасителния фонд от 750 млрд. евро, създаден през май да защитава просъществуването на амбициозния европейски проект за обща валута.

Постепенно обществената подкрепа за еврото изчезва - германските данъкоплатци се бунтуват срещу серията от скъпи спасителни планове, а задлъжнелите страни в периферията на еврозоната стигат точка на пречупване заради строгите мерки за държавни икономии, пише Ройтерс.

В крайна сметка една или повече страни решават, че е по-добре да напуснат еврозоната, или са принудени да го направят. Те връщат старите си национални валути, които са използвали преди да обвържат съдбата си с дръзкия проект за европейски икономически и паричен съюз.

Подобно развитие на дълговата криза в еврозоната изглеждаше немислимо допреди няколко седмици, но сега все повече икономисти предупреждават, че този кошмарен сценарий може да се превърне в реалност, ако европейските лидери не успеят да се обединят зад една по-силна стратегия за спасяване на еврото и не отговорят на загрижеността на инвеститорите за фискалните и икономически дисбаланси.

Вижданията на евроскептиците

До този момент повечето апокалиптични виждания за разпад на еврозоната идваха от англо-саксонските скептици, според които еврото е било обречено от самото му начало.

През лятото британският икономист Кристофър Смолууд от Capital Economics написа доклад, озаглавен "Защо еврозоната трябва да се разпадне", а американският икономист Нуриел Рубини прогнозира, че някои членове на еврозоната ще бъдат принудени да се откажат от единната валута.

След втората вълна на дълговата криза в Ирландия броят на евроскептиците се увеличи.

Някои, като коментаторът на Financial Times Гидеон Рахман, смятат, че Германия може да е тази, която да се откаже от еврото първа. Други анализатори поставят под въпрос германското участие в гръцката спасителна схема, което може да бъде обявено за незаконно от Федералния конституционен съд.

Трети виждат риск в икономическите различия между стабилно ядро на Европа и задлъжнялата периферия, които могат да разделят еврозоната на "богат Север“ и "беден Юг“ с две различни валути.

Други пък смятат, че Германия може да измисли начин за изключването на Гърция и други бедни страни от еврозоната, чието място не е било там от самото начало.

Огромната емоционална инвестиция в еврото

Песимистичните виждания са все още малка част от прогнозите за бъдещето на еврозоната, като някои от близките наблюдатели на валутния съюз, натоварени със защитата на еврото, отхвърлят възможността за разпадане на паричния съюз.

Те цитират огромната емоционална и икономическа инвестиция в проекта, политическата воля зад него, и сложността на проблемите и унижението, които разпадането на еврозоната ще донесе.

Те посочват и издръжливостта на самото евро, което е поевтиняло с около 6% спрямо долара през последните три седмици, но продължава да бъде силна, стабилна валута в исторически план.

Според Яков Фънк Киркегард от института за международна икономика Peterson във Вашингтон, разпадането на еврозоната остава "немислимо", което се доказва от решителните действия за овладяване на гръцката криза през май.

Според него ако еврото бъде изложено на сериозен риск, отговорът, който може да се очаква, ще бъде много по-силен. „Вие ще видите ЕЦБ да печата банкноти от 500 евро и да ги пуска от хеликоптери преди Испания да изпадне във фалит или се случи нещо, което може да застраши еврото“, коментира той.

Несъществуващият фискален съюз

Все пак, ако скорошните сътресения показаха нещо, то е, че предприетите извънредни мерки всъщност не са достатъчни, за да успокоят инвеститорите в дългосрочен план заради липсата на фискален съюз в еврозоната.

Само по такъв начин ще могат да се изгладят големите различия в конкурентоспособността, търговските и бюджетните дисбаланси.

Гърция, Ирландия и Португалия засега се справят с наложените им бюджетни ограничения, но някои от евроскептиците се притесняват, че през следващите години тази стратегия ще се окаже погрешна и дестабилизиращите дисбаланси в еврозоната ще се появят отново.

ОИСР прогнозира през миналата седмица, че излишъкът по текущата сметка на Германия ще се покачи отново до пиковите си нива от около 7% от БВП до 2012 г., докато бюджетните дефицити на Гърция и Португалия ще продължават да са значително над европейския лимит от 3% от БВП.

И все пак надежда има, защото европейските политици изглежда постепенно започват да осъзнават най-важното, а именно, че пазарите няма да позволят еврозоната да запази сегашното статукво, въвеждайки няколко незначителни изменения в своите фискални правила.

През тази седмица финансовият министър на Словакия описа рискът от разпадане на еврозоната като „много реален“ ден, след като германският канцлер Ангела Меркел заяви в парламента, че еврото се намира в много „сериозна“ ситуация.