Сривът на цената на петрола и как той влияе на инфлацията/дефлацията?

Сривът в цената на петрола с 43% на годишна основа до нива от 40 долара за барел лек суров петрол най-често се обяснява по два начина: със „свръхпредлагането” на черното злато и силния долар и/или с политическата игра на правителствата на Саудитска Арабия (ОПЕК), САЩ, Русия и въобще геополитиката.

Цената на лекия суров петрол:

Икономическият прочит:

В обектива: „свръхпредлагането” и “шистовата революция” в САЩ

От икономическа гледна точка шистовата революция циментира САЩ като нетен износител на петрол през следващите десетилетия, а с ОПЕК, Русия, Норвегия и другите производители пазарът действително изглежда пренаситен от гледна точка на „предлагане”. Именно с това „свръхпредлагане” и отказа на Саудитска Арабия да намали предлагането най-често е обясняван и срива в котировките на „черното злато”. 

Онова, което обаче остава встрани от анализа, е положението на „търсенето” на суровината. При условие, че централните банки по света заливат финансовата система с трилиони и трилиони от местните си валути (балансът на ФЕД, например, е нараснал от 0,8 трилиона долара до 4,5 трилиона долара от 2008 г. насам) , ако кредитът беше действително абсорбиран от реалната икономика, трябваше да видим по-скоро нещо съвършено различно. А именно: бурен ръст на икономическата активност и цените, респективно на търсенето и на цената и на суровините, контриращо значителното предлагане.

Иначе казано: при тези икономически и парични условия цената би следвало по-скоро да расте стремглаво, вместо да спада, компенсирайки чувствително увеличеното предлагане предлагане на петрол.

Очевидно обаче е, че глобално финансовата трансмисия на количествените улеснения — през банковата система към реалния сектор — не сработи. Новосъздадена парична база отива другаде.

Немалка част от търговските банки в САЩ, например, я връщат на лихвоносен депозит при ФЕД, формирайки т.нар. „свръхрезерви” от порядъка на почти 2,6 трилиона долара парична база. Или ги насочват към ДЦК-та, считани за „безрискови” по регулаторни изисквания. Или, влезли във финансовата система през първичните дилъри , се насочват към други инструменти на финансовите пазари, заобикаляйки реалната икономика.

Същевременно самите бизнеси не смеят да абсорбират нов кредит и да инвестират заради грешки от миналото и проблеми в балансите. В комбинация със стагниращи реални доходи и глобално втурване към долара, считан за безрисков в среда на глобална несигурност, неизбежно се засилва и флиртът с ценовата дефлация.

За сметка на това финансовият инжинеринг и алхимията са в разгара си, а финансовите пазари, изглежда, са заживели свой живот.

Изражението на този процес: компаниите по света днес са пълни с кеш и правят рекордни обратни изкупувания на акциите си, намалявайки същевременно инвестиционните си разходи; свидетели сме също така на рекордни сливания и придобивания, както и на бум на дълговите изкупувания пред последните години; цените на акциите в САЩ и Европа също са на близки до рекордните нива, а краткосрочните ДЦК-та на някои европейски държави са с отрицателна доходност, тоест — отново бомбастични цени.

Как се стигна дотук и какво значи всичко това?

След дот.ком балона от края на 90-те на миналия век и леката икономическа криза, която поражда, ФЕД е готов да създаде следващата инвестиционно-потребителска спекулативна оргия. За целта: през 2001г. квази-централната банка на САЩ смъква основната лихва от 6,5% на 1%, а кредит има за всички.