Сбърка ли Западът след 11 септември?

Всички помним къде сме били, когато самолетите удариха Световния търговски център в Ню Йорк – както и Пентагона, и Пенсилвания, в днешния ден преди 15 години. Всички веднага усетихме, че съдбата на милиони души – може би сред тях дори такива, които познаваме, вече се е променила, пише колумнистът Питър Апс за Ройтерс.

За служителите на властта шокът вероятно бе още по-голям. За тях той не означаваше нищо друго освен промяна в начина, по който Западът приема света.

„Каледойскопът се разбърка“, заяви британският премиер Тони Блеър на конференция на лейбъристите по-малко от месец по-късно, обещавайки „пренареждане на света“.

Никога няма да знаем, разбира се, какво можеше да се случи, ако Западът бе реагирал по друг начин.

С времето обаче, с изминаването на всяка една година, една все по-заядлива мисъл не ми дава мира, пише Апс: дали ответният отговор – може би дори свръхреакция, не влоши нещата?

Със сигурност не трябва да омаловажаваме човешката трагедия, или може би дори по-важното – психологическото влияние на атаката. Нито пък казвам, допълва авторът, че Западът трябваше да пренебрегне заплахата от Осама бин Ладен, Алкайда и ислямисткия екстремизъм като цяло.

Но от дистанцията на времето сякаш наистина има шокиращо разминаване между това, което всъщност се случи и как реагирахме ние. Не, че повечето от нас задължително виждаха драматично засилване на военната намеса на Запада в региона – Ирак и Афганистан, като необходима реакция на това, което се случи. Усещането бе, че това е неизбежно.

В продължение на години мнозина бяха наясно, че рискът от нападения с голям брой жертви нараства. Ислямистите вече бяха удряли Кулите близнаци – с кола бомба през 1993 г., отнемайки живота на шест души и ранявайки над 1000. След това бомбите в американските посолства в Кения и Танзания показаха нарастващия обсег на нападателите.

Технологията, използвана в тези атаки никога не е била особено изтънчена – бомби в камиони или лодки. Но Алкайда ставаше все по-добра в идентифицирането на уязвими точки и в използването им за все по-унищожителен ефект.

Смъртта на почти 3000 души на 11 септември обаче остави разузнавателните и военни ръководители в шок. Неуспели да предотвратят атаката – или да предвидят подобна в такъв мащаб, те внезапно преразгледаха много от очакванията си. „11 септември бе смятан като нещо, което може да се случва всяка седмица“, казва бивш високопоставен служител по сигурността десетилетие по-късно.

Когато Блеър оправдава и обяснява нахлуването в Ирак, именно това лежи в основата на аргументацията му. Алкайда уби 3000 души на 11 септември, но ако можеха да убият 3 милиона, щяха да го направят. Затова не можеше да се позволи заплахата от оръжия за масово унищожение на Ирак да остане.

Поглеждайки назад, това е пълна глупост, пише Апс. Ако оставим настрана отчайващо несъвършеното знание за това какво Ирак може, а може и да не е имал, то предполага, че последствията от нахлуването са лесни за предвиждане.

Накрая винаги се достига до едно и също заключение. По-отстояващ военен подход е централен както за защита на Запада, така и за изтласкване на агресорите, като се подобрят условията в по-бедните и по-нестабилните региони в света.