Как Израел се превърна в една от най-богатите страни

Начело на Израелската централна банка между 2005 и 2013 г. бе известният икономист Стенли Фишер, който се смята за един от най-видните поддръжници на традиционната макроикономика.

Икономистите по принцип имат доста благоприятно отношение към имиграцията, дори и при високи нива. За около десетилетие по време и след разпадането на Съветския съюз Израел прие големи количества съветски евреи, което увеличи населението в работоспособна възраст с около 15%.

Изследвания показаха, че този прилив помогна на местната икономика и (след няколко години на приспособяване) не се отрази на нивото на заплатите. Предлагането на работна сила нарасна, но се увеличиха и потребителите. Тези мащабни движения на работна сила, които се оказаха позитивни, са добре описани от неокласическите модели.

Дори много от микроикономическите процеси в Израел следват стандартните модели. Както може да се очаква при сухия кллимат в региона, страната имаше дългогодишни проблеми с доставката на вода. Днес обаче това на практика не е голям проблем, макар че изисква постоянно внимание.

Израелският воден режим, който има силната подкрепа на държавата, насърчава внимателното използване на ресурса чрез високи цени и добре определени права на собственост. Забележително е, че населението на Израел се учетвори от 1964 до 2013 г., като същевременно потреблението на вода едва нарасна. Страната се превърна в световен лидер в справянето с водните проблеми, като стана и износител на сложни системи за воден мениджмънт.

Един от най-спорните въпроси в днешната израелска политика е големият брой на религиозните хора, на които им се плаща да изучават Тората и в резултат на това биват освобождавани от военна служба. Не се наемам да съдя (на теологически или политически основания) дали това е добра или лоша политика, казва Коуен. Мога само да отбележа, че това е класически пример за микроикономика в действие.

Едни от най-лесните теми за писане от икономическите коментатори са тези за това как макроикономиката ни е подвела или как микроикономиката не улавя цялата сложност на човешкото поведение. Това са валидни аргументи, но такива статии често пренебрегват успешното приложение на икономиката. Те не отдават внимание на примерите, в които икономическата обосновка е проработила, или не сравняват успешните примери с провалите.

Така че следващият път, когато прочетете статия, критикуваща неокласическата икономики, за момент помислете и се сетете за Израел, завършва авторът.