Великобритания вече не е сериозна държава

Филип Хамънд, финансовият министър на Великобритания, сочи, че Brexit без сделка ще коства на хазната 90 млрд. паунда годишно. Данъчните съкращения на Джонсън може да струват още 20 млрд. паунда. Към това трябва да се прибавят някои амбициозни разходни планове.

Съществуват и конституционни заплахи. Джонсън заплаши да прекрати сесията на парламента, за да му попречи да осуети Brexit без сделка. Това би означавало преврат срещу законодателната власт. Бившият премиер Джон Мейджър заплашва да отнесе такава стъпка за съдебно разглеждане. Това би създало конституционна криза – резултат от инжектирането на чуждото тяло на референдума в парламентарната система.

По-големият въпрос е бъдещето на Великобритания. Brexit е английски националистически проект. Четирите нации на Обединеното кралство могат в крайна сметка да тръгнат по свой път. Шотландия е най-очевидният потенциален напускащ. Наистина, независимостта ще струва по-скъпо на Шотландия, ако Англия е извън ЕС, но в такива ситуации хората не гласуват непременно рационално – помислете за английския вой за Brexit без сделка.

Северноирландците могат също да решат, че ще бъдат по-добре като част от Ирландия и ЕС, макар че шокът и за двете части на Ирландия би бил значителен. Дори Уелс може в крайна сметка да реши, че прегръдката на „малката Англия” го задушава. Дори без разпад на Обединеното кралство, борбата между четирите нации за възвръщането на правомощия от Брюксел със сигурност ще е ожесточена.

Приемам, че Brexit – много вероятно без сделка – сега е неизбежен. Допълнителна причина за това е отвращението, което изпитват много европейци в момента. Фактът, че Джонсън описа французите като „лайна” в скорошно интервю за ВВС (впоследствие изрязано) е многозначителен. Показателно е и, че членовете на Brexit партията в Европейския парламент обърнаха гръб, когато звучеше Одата на радостта на Бетовен (химнът на Европа). Защо европейците биха толерирали такива хора, ако могат да избират?

Британците изиграха много съществена роля в света в миналото, но какво би било самостоятелното бъдеще на Англия в открит конфликт с ЕС? Един вариант би бил да следва изолационистката политика на САЩ при Доналд Тръмп, вероятно като още един враг на ЕС. Опцията Корбин се предполага, че ще подкрепи всеки теоретично ляв тиранин, който може да открие.

Може ли държава, която се люшка между Айн Ранд и Лев Троцки да е фактор в света? Какво оправдание може да има за оставането й като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН? Това, което се случва не подобава на сериозна страна. Изводът е, че Великобритания вече не е такава.