За или против политическата фрагментация?

Политиката беше преобърната с главата надолу. Европа се сбогува с двупартийната система, която формираше нейните демокрации. Предпочитанията на избирателите се фрагментираха, така че коалициите, които някога се ограничаваха до противостоящи си партии от десния и левия център, трябва по някакъв начин да бъдат преформатирани извън това ядро. Сключваните зад кулисите сделки сега трябва да се договарят между партии, действащи в центъра на общественото внимание. Политическите лидери се затрудняват да се приспособят, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Европа, разбира се, винаги е имала нещо повече от дела на коалиционните правителства. Разликата е, че - с някои изключения, те действаха като предаване на щафетата между няколко доминиращи партии. Резултатът от общите избори в Ирландия даде потвърждение, ако то изобщо беше необходимо, за новата тенденция.

В продължение на 90 години политиката на републиката бе доминирана от двете партии, произлезли от ирландската гражданска война - Фиана Файл и Фине Гейл. Една от тях - по-често Фине Гейл, бе водещ партньор във всяко правителство от 20-те години на миналия век насам. Това равновесие сега е нарушено от победата на Шин Фейн в последните избори.

Ирландия следва добре утъпкан път. Във Франция бившите доминиращи социалистическа и дясноцентристка републиканска (и нейните предшественици) партии си поделяха контрола над президентството и парламента. През 2017 г. обаче Еманюел Макрон спечели Елисейския дворец, а неговото движение Република напред, сформирано през 2016 г., взе парламента. Очакванията са, че през 2022 г., както и през 2017 г., Марин льо Пен - лидерката на крайнодесния Национален сбор, ще бъде основният му опонент.

В Германия подкрепата за лявоцентристката социалдемократическа партия от началото на века бе съкратена почти наполовина до 20 на сто. Дясноцентристките християндемократи се справят по-добре, но и при тях подкрепата намаля до малко над 30 на сто. До края на 90-те години тя никога не падаше под 40 на сто. Страхът, че християндемократите могат да потънат още повече, обяснява оттеглянето на Анегрет Крамп-Каренбауер като евентуален наследник на канцлера Ангела Меркел.

В Испания социалистите и дясноцентристката Народна партия си осигуриха 80 процента от гласовете през 2000 г. Появата на Подемос и наскоро Вокс сви този дял до 49 на сто през миналата година. Моделът обаче не е универсален. Някои страни отдавна работят с многопартийни системи. Италия е уникална в този смисъл. При мажоритарната избирателна система във Великобритания се наблюдава фрагментация по национални, а не по идеологически признаци. На консерваторите и лейбъристите - двете основни партии на Острова, се падат само 7 от 59 депутати от Шотландия.