За или против политическата фрагментация?

Лявоцентристките партии пострадаха най-много от политическата фрагментация, губейки гласове както от националистите отдясно, така и от партии с исторически ляв уклон като Зелените. Общото тук е раздробяването на онова, което някога беше хомогенен вот на работническата класа. Глобализацията и технологичният напредък разделиха „инсайдърите“, които все още имат сигурна и често закриляна от синдикатите работа, от „аутсайдърите“, изтласкани на ръба от промяната. Последните са т. нар. „изоставени“, следващи популистите.

Старата политика, изградена около две партии, беше по своята същност стабилна. Поражението за десния център означаваше победа за левия център и обратно. Преходът обикновено беше безпроблемен. Неизбежното напрежение между различните фракции и скрити интереси във всяка коалиция беше ограничено от необходимостта от партийна дисциплина. На избирателите не бяха показвани никакви мръсни сделки.

Новата фрагментирана политика изглежда по природа нестабилна. Изграждането на многопартийни коалиции изисква политиците да правят компромиси, да признаят, че изхвърлят зад борда политики, които са били част от тяхната предизборна платформа. Оттук и прогнозите, че ще минат месеци преди Ирландия да състави управляваща коалиция, а и остава вероятността от нови избори. Някои предпочитат нестабилността пред компромиса.

Има обаче и друг начин да се погледне на този нов, фрагментиран пейзаж. Липсващата съставка, която в най-голяма степен обяснява стреса и напрежението в европейската политика, е доверието. По-малко избиратели са готови да изповядват родова преданост в свят, в който политическите обещания бяха силно обезценени. Те са повече привлечени от нови, по-малки партии, които често се застъпват, подобно на Зелените, за един или два големи проблема.

От този ъгъл прозрачността, необходима за изграждането на многопартийна коалиция, предоставя възможност за възстановяване на доверието. "Това е, което предложихме в нашия манифест", гласи посланието към електората, "и това са промените, които сме готови да направим, за да вземем под внимание платформите на другите."

Това няма да е лесно за политиците, които са свикнали да работят извън полезрението. Те биха били изненадани от реакцията. Избирателите доста харесват откровеността и са напълно способни да я възнаградят. Във всеки случай политиците нямат много голям избор, когато алтернативите са хронична нестабилност и все по-чести избори.

Фрагментацията може да бъде източник на стабилност. Нова Зеландия съзнателно изостави двупартийната политика в началото на 90-те години в полза на избирателна система, замислена да създаде пространство за малки партии. Промяната беше придружена от мрачни прогнози на старата върхушка, че страната ще стане неуправляема. Напротив. Нова Зеландия от 2000 г. насам имаше четирима премиери, включително сегашния - един по-малко от, да речем, двупартийната Великобритания.