Прогнозирането във времена на стрес изисква различни лещи

Общоприето е, че има два начина на мислене. Първият е бърз, инстинктивен и емоционален, а вторият - спокоен, съзерцателен и логичен. Но напредъкът в невронауката напоследък поставя под съмнение дали има реално разграничение между двата, пише за Financial Times Хуан-Луис Перес, ръководител на изследователския отдел в UBS.

Науката предполага, че ние не сме нищо повече от „дедуктивни машини“ с различна степен на сложност в начина, по който изразяваме мислите си. С други думи ние използваме много утъпкани предположения, докато се занимаваме с ежедневието си или запълваме празнините в даден наратив.

Това е особено вярно в моменти на стрес, тъй като много от психичните процеси, които управляват нашите реакции, са свързани със спешно търсене на модели за определяне на действия ни. Това е нашата внезапна реакция при икономически или финансови кризи и обяснява защо се придържаме към своя репертоар от графики на V-, U- или L-образна форма на възстановяване сред многото други.

Но при много объркани обстоятелства откриваме сериозни ограничения на този подход.

Ако разгледаме настоящата среда, със смущения в предлагането, търсенето, здравеопазването, както и с ликвидно напрежение, бихме могли да комбинираме испанския грип, земетресението във Фукушима и части от кризата през 2008 г., например. Но като се има предвид много специфичния контекст на всяко събитие, може да се сблъскаме с безкрайни комбинации от уроците, научени от тези събития.

Всъщност, при сравняване на много икономически прогнози, дори подобни предположения водят до много различни резултати относно това как ще се развие тази криза. Това може да е случай на принципа „Анна Каренина“, популяризиран от професор Йоси Шефи от Масачусетския технологичен институт. Ако перeфразираме Толстой, докато щастливите икономики си приличат, всяка нещастна икономика е нещастна по свой начин.

Не можем да приемем, че реакцията спрямо общественото здравеопазване или финансовите интервенции ще бъде сходна в много различни контексти. Основната причина за тази грешка е да се разгледат средните отговори от минали събития. Но реалността не е такава.

Всеки икономически агент ще трябва да реши как да спазва политиката за обществено здраве и колко да вярва на гаранциите за ликвидност, които отправят централните банки. Това винаги е така, но то придобива различно измерение, когато властите се стремят да насърчат радикални промени в поведението в момент, когато доверието в ангажираността или компетентността на държавата може да е ниско.

Доказателството може да бъде открито в пазарните реакции на оповестяванията на монетарни и фискални политики. Тук моделите на агенти, които разглеждат взаимодействията на различни поведения на индивидуално ниво, могат да осветят типичния времеви подход.

И трябва да вземем предвид промените в пазарната структура. Всяка финансова криза се ускорява от някои технически елементи, обикновено свързани с ливъриджа и повишените нива на финансова сложност.

Борсово търгуваните фондове, продуктите за защита от риск, алгоритмичната търговия и синтетичните ценни книжа не са нещо ново, но теглото им в активите под управление или обемите на търговия е много по-голямо, отколкото в предишните цикли.

Фактът, че модели за оценка на риска станаха до голяма степен стандартизирани, означава, че трябва да очакваме подобни реакции от повечето агенти. Ликвидността на много популярни финансови инструменти може да бъде поставена на изпитание в моменти на стрес.

И накрая, пазарът е не по-малко сложен от този през 2008 г., особено по отношение ръста на небанковите финанси. Всички тези фактори могат да бъдат мощни усилватели на тенденциите.

В краткосрочен план се страхувам, че ще трябва да продължаваме да актуализираме прогнозите си с по-висока честота при ниски нива на увереност, разбирайки по-пълно лаговете във веригата на доставки, нивата на доверие в политиките, диктувани от различните власти и уязвимите места, които вероятно ще се появят.

Ще бъде на място да обясним откритията си възможно най-ясно, като посочваме субективните вероятности зад нашите прогнози и като обръщаме внимание на това как новата пазарна структура се адаптира към следващата среда и променя.