Игнорира ли стратегията на ЕС срещу изпирането на пари руския слон в стаята?

Нещо повече, през март 2019 г., когато Саудитска Арабия, Гуам и Американските Вирджински острови, наред с други, се оказаха, че не отговарят на изискванията, 27 от тогавашните 28 държави членки на ЕС наложиха вето на тяхното включване: ход, който критиците определиха като политически, в подкрепа на техните съюзници.

Що се отнася до изключването на Русия, Браудър посочва, че това има връзка с всичко - от "политически натиск до подкупи“. По подобен начин, Свен Джиголд, евродепутат, който предложи изменения в списъка и придружаващата го резолюция на Европейския парламент, казва, че „обективно Русия трябва да бъде в списъка“.

Изключването на Русия също опровергава признанието на Педро Фелисио, висш служител на Европол, от миналата година, че „огромни потоци от престъпни пари“ идват в Европа предимно от Русия и Китай.

След хаотичния преход на бившата комунистическа страна към капитализъм милиарди се вливаха в офшорни зони, насочени от мощни мрежи, организирани чрез бивши и настоящи членове на руските служби за сигурност. Това, съчетано с предполагаемото желание на бизнес лидерите, близки до Кремъл, да финансират прикрити операции, означава, че Русия в голяма степен представлява висок риск.

Именно в този климат балтийските държави са най-уязвими от дейностите по пране на пари в Русия, често действащи като мост между бившите съветски републики и ЕС. Естония например се забърка в голям скандал, след като се установи, че клоновете на Danske Bank и Swedbank в страната са улеснили притока на мръсни пари в страната между 2007 и 2015 г. Двете банки вече не оперират в страната, а междувременно отстраниха своите главни ръководители като част от основен ремонт на финансовата система на региона.

По подобен начин ABLV, една от най-големите частни банки в балтийските държави със седалище в латвийската столица Рига, беше ефективно закрита през 2018 г., след като стана ясно, че е била изложена на институционализирано пране на пари, предимно на средства, излизащи от Северна Корея.

Не само балтийските държави са изложени на риск. В крайна сметка прането на пари е трансгранично престъпление, в което обикновено участват многонационални банки, които работят на институционална дълбочина. Това е и двигателят на престъпната дейност, захранващ европейските престъпни мрежи.

През 2015 г. Европол изчисли, че 98,9 на сто от престъпните печалби не са конфискувани, а остават в системата, захранвайки двигателя. Мръсните пари могат да представляват почти един процент от БВП на ЕС.

Както казва Мишел Рикарди, много митове продължават да витаят за територии като Каймановите острови, които са спечелили репутация на данъчни убежища. Само че „юрисдикциите с най-висок риск от изпиране на пари, експлоатирани от европейски престъпници, са тези в Европа и дори в ЕС“, казва той. Това прави списъците на европейските институции изключително проблематични, тъй като Европа ограничава своя „риск“ за трети страни. „И така, кой оценява дали, да речем, Германия е изложена на по-висок риск от Малта“, пита Рикарди.

Не е ясно и доколко списъците се съставят с политически съображения, въпреки твърденията за противното. Проблемът изисква стандартизирани съвместни усилия на държавите в ЕС и на самия ЕС. Вместо това ЕС е създал анемични директиви, които критиците определят като „нефункционални“.

Според други анализатори правилата на ЕС са добри, но не се прилагат в действителност. Тъй като качеството на отделите за финансови разследвания на отделните държави членки се различава и ЕС няма юрисдикция върху тях, кръстосаната комуникация може да бъде трудна и често не съществува. „Основният проблем е, че ЕС трябва да бъде съвместен орган, но що се отнася до прането на пари всичко е прекъснато и без ефективно сътрудничество“, казва Бил Браудър.

Нещо повече, за балтийските държави предотвратяването на прането на пари е особено трудно поради трансграничния характер на престъплението. „Тези потоци не винаги са директни от Русия към балтийските райони, но понякога са медиирани от институции и корпорации, създадени в други страни от ЕС (като Кипър и Гърция), трети страни (включително Молдова и Украйна) или някои карибски юрисдикции. Следователно не е лесно да се прихванат всички тези парични потоци“, обяснява Рикарди.

Латвийското финансово министерство, което смята, че списъкът е прозрачен, въпреки това коментира пред изданието, че „през последните години сътрудничеството и институционалната рамка на равнището на Европейския съюз се оказаха недостатъчни“. Следователно инициативи като високорисковия списък на ЕС са проблематични по много начини. Не само че им липсва законна методология или политическа обективност, те насърчават среда за сигурност, която е всичко друго, но не и сигурна. По-скоро списъкът е недостатъчен за каквато и да е ефективност, съответстваща на голяма част от по-широките усилия на ЕС за борба с изпирането на пари, в които големи риби като Русия се игнорират, докато по-малко дипломатически влиятелни страни са сочени с пръст.

Освен това прането на пари надхвърля непрозрачността на финансовите разпоредби на дадена държава и регулациите трябва да се следват. „В днешно време някои финансови институции са дори по-мощни от националните правителства в смисъл, че са в състояние да се възползват от асиметрията в отделните държави и от пропуските и липсата на координация между надзорните органи на отделните членки на ЕС“, заключава Мишел Рикарди.

ЕС трябва да търси много по-голяма хармонизация и координация между всички свои членове. Това е най-добрият антидот за прането на пари, заключава той.