Ако САЩ искат лидерство в чужбина, те трябва да са силни у дома

Често се твърди, че ако САЩ искат лидерство в чужбина, те трябва да са силни у дома. Байдън наследява икономика, опустошена от неконтролируема коронавирусна пандемия, която костваше милиони работни места и натовари безброй малки предприятия.

Важните му външнополитически решения през първите две години ще бъдат за размера и формата на неговия план за фискално стимулиране (той трябва да е голям) и обещаната програма за инфраструктурни инвестиции. Тези неща отнемат време, но избирателите забелязват кога се полагат основите.

Някои може да нарекат това външна политика в стил „Америка на първо място”. За Тръмп това беше мощен, но в крайна сметка празен лозунг. За Байдън той ще свърже отново интересите на сънародниците му с поведението на Америка на световната сцена.

Популяризирането на външната политика не е лесно. Връзките между геополитиката и личната сигурност невинаги са очевидни. Губещите от търговски сделки рядко са утешавани от факта, че те може да са донесли големи ползи за икономиката като цяло. Глобализацията прилича твърде много на нещо за богатите.

Експертите по външна политика във Вашингтон, отбелязва в доклад Фондацията за международен мир Карнеги, „жадуват за ясни организационни принципи“. Те мислят от гледна точка на „голямата стратегия”. Но по-голямата част от американците „са по-загрижени за непосредствените заплахи за тяхната физическа и икономическа сигурност“. Търговските споразумения, които удрят по традиционните индустрии, трябва да бъдат тясно свързани с програмите за местно икономическо възстановяване.

Докладът съдържа някои добри съвети за идващата администрация. Като се има предвид, че Джейк Съливан, бъдещият съветник по националната сигурност на Байдън, е сред авторите му, би трябвало той да бъде разгледан в Овалния кабинет.

Дните на външния авантюризъм - избирателни войни в Близкия изток - отминаха. Авторите на доклада отбелязват, че средната класа иска САЩ да упражнява сила, но разумно. Нито един от настоящите основни подходи към външната политика - либералният интернационализъм след Студената война, едностранното действие в стил „Америка на първо място” или издигането на прогресивните политики относно изменението на климата, социалната справедливост и други подобни над военната мощ - не отговаря на това.

Препоръката на доклада е подход, който се основава на по-силна, по-справедлива икономика и впряга външната политика за „по-малко амбициозни“ цели. Последователността и доверието са по-ценни от големите амбиции. Всичко това звучи не толкова героично, но без него Америка загуби доста от своя блясък.