Египет затвърждава ролята си на мощен посредник в Близкия изток

За разлика от ОАЕ, Египет има не само дълга история на посредничество в израелско-палестинския конфликт, но също така споделя границите и интересите на сигурността както с Израел, така и с Газа, палестинската територия, контролирана от Хамас. По времето на Сиси Египет и Израел задълбочиха координацията на разузнаването за борба с „Ислямска държава“ в северните части на египетския полуостров Синай. Двете страни наложиха блокада над Газа от 2007 г., когато Хамас пое контрола върху територията.

„Израел има четири десетилетия доказан мир с Египет“, казва арабски дипломат пред медията. „Между тях съществува доверие и те се уважават един друг, дори и да се различават рязко по въпроса за палестинците. Що се отнася до Хамас, отношенията с Египет се играят на ниво интереси. Ако Хамас иска сътрудничеството на Египет по някои въпроси, като отваряне на гранични пунктове, той също трябва да си сътрудничи с Египет“, допълва дипломатът.

Разузнавателните служби на Египет се справиха с преговорите за прекратяване на огъня и изиграха подобна роля, за да сложат край на всички предишни войни между Хамас и Израел. „Сигурен съм, че ОАЕ биха искали да могат да го направят, за да покажат, че имат мирна мисия“, посочва същият дипломат. „Мисля обаче, че за това те трябва да имат по-добри отношения с палестинците“, допълва той.

Контролът на Египет върху преминаването през Газа му дава лост над Хамас. Въпреки че режимът на Сиси е яростно антиислямистки и обяви Мюсюлманското братство, отстранено от власт през 2013 г., за терористична организация, той е в на практика мирно споразумение с палестинската войнствена група, издънка на Братството. „Политиката на Египет спрямо Хамас е прагматична“, казва Ахмед Камел ал-Бехейри, анализатор в Центъра за политически и стратегически изследвания Ал Ахрам, мозъчен тръст от Кайро.

Ролята, изиграна от Кайро в осъществяването на примирието, не може да не повлияе на политиката на Байдън по отношение на Египет, твърдят анализатори. Кайро е основен получател на американска военна помощ, 1,3 млрд. долара годишно, но активисти и депутати искат тази помощ да бъде обусловена от подобряване на човешките права.

Когато ал Сиси водеше преврата през 2013 г., който свали от длъжност избрания ислямистки президент, нямаше място за несъгласие и десетки хиляди критици бяха затворени. Международните правозащитни групи редовно обвиняват Египет в ограничения на свободата на изразяване, несправедливи съдебни процеси и спорно прилагане на смъртно наказание.

Майкъл Уахид Хана, директор на американската програма в Международната кризисна група, мозъчен тръст за разрешаване на конфликти, казва, че последните събития „са довели до облекчение“ на въпроса как администрация, която се е зарекла да постави правата на човека в центъра на американската външна политика трябва да се занимава с Египет.

„Тези събития ускориха дискусията, която беше донякъде на заден план, но с която в крайна сметка Байдън би трябвало да се справи“, казва той. „Въпросът е как да се балансират интересите с предполагаемия ангажимент за правата на човека и демокрацията. Това ще бъде труден балансиращ акт“, заключава той.