Ролята на паричните фондове в САЩ се промени

Има връзка тип любов-омраза между Федералния резерв на САЩ, регулаторите и фондовете на паричния пазар, индустрия на стойност 5 трлн. долара в основата на краткосрочното финансиране, сенчестото банкиране, монетарната политика и центрираната около долара международна финансова система, пише за Financial Times Уънси Ду, асоцииран професор по финанси в Чикагския университет.

Най-общо казано, в САЩ има два вида фондове на паричния пазар: първостепенни и държавни фондове. Първостепенните фондове могат да кредитират всички сектори на икономиката със или без обезпечение. Правителствените фондове имат право да държат само държавни ценни книжа или да отпускат заеми на други сектори срещу ​​обезпечение от ДЦК.

Първостепенните фондове отдавна се разглеждат като източник на уязвимост, докато държавните - като източник на сила. Но лошото дете може би получи твърде много обвинения, а доброто - твърде много похвали.

Напоследък първостепенните фондове отново са във фокуса на регулаторите и евентуално са изправени пред допълнителни реформи за ролята си в сътресенията на паричния пазар от март 2020 г. Големите изходящи потоци на инвеститорите от такива фондове по това време накараха мениджърите да бързат да продават активи, повтаряйки част от динамиката, наблюдавана във финансовата криза.

Междувременно най-големите фондове на паричния пазар, предимно държавните, сега отпускат на Фед по няколкостотин милиарда долара дневно за финансиране на програмата за закупуване на облигации на централната банка.

Първо - за „лошото дете“, старият модел на първостепенни фондове даваше на инвеститорите фалшиво чувство за сигурност, като им позволяваше да продават акции по номинал при поискване, въпреки че инвестиционните схеми имаха рискови портфейли от активи.

Реформата при фондовете на паричния пазар в САЩ, въведена през 2016 г., обаче направи акциите на първостепенните фондове значително по-малко „подобни на пари“, като позволи тяхната нетна стойност на активите да варира, вместо да бъде фиксирана на 1 долар. Реформите също така въведоха ограничения за обратно изкупуване по време на стрес и явни такси.

В резултат първостепенните фондове значително се свиха. Преди да удари пандемията от Covid, институционалните първостепенни фондове управляваха активи за 600 млрд. долара, в сравнение с 1,7 трлн. през 2015 г. За разлика от тях държавните фондове увеличиха стойността си от 1 трлн. долара през 2015 г. на 4 трлн. днес.

Може би дори по-важното е, че големите глобални банки, първокласни заематели от първостепенните фондове, промениха употребата на тези средства за финансиране, както показва неотдавнашно мое изследване заедно с Алиса Андерсън и Бернд Шлуше, изтъква Ду.