Ролята на паричните фондове в САЩ се промени

Новите глобални разпоредби Базел III подтикнаха банките да използват по-малко финансирането от първостепенни фондове за финансиране на неликвидни активи като заеми. Вместо това то се използва повече за финансиране на позиции в ликвидни активи. Те включват безрискови арбитражи като вземане на еднодневни заеми от частните парични пазари и депозирането им при Фед.

Тази трансформация на ролята на първостепенното финансиране направи световните банки по-малко уязвими от оттегляния на първостепенните фондове.

От друга страна, растежът на „доброто дете“ - държавните фондове - като по-важен стълб за рамката на паричната политика на Фед, не е съвсем розов.

От началото на годината пазарите за краткосрочно финансиране са изправени пред редица сили, които тласкат ставките към отрицателната територия, включително 1 трлн. долара кеш, освободени от Министерството на финансите на САЩ за финансиране на различни програми за икономическо облекчение на Covid. Търсенето на текущото ниско предлагане на съкровищни ​​бонове също тласка цените нагоре, а доходността надолу.

Чрез определяне на лихвения процент по заемите на паричните фондове към Фед на ниво от 0,05%, централата банка поставя дъно за лихвите. Ако Фед плаща тази доходност, фондовете едва ли ще искат да отпускат заеми на частни кредитополучатели с по-ниски лихви. Така държавните фондове с радост отпускат пари на Фед, директно рециклирайки паричните средства, създадени от закупуването на активи от централната банка.

По този начин Фед може да продължи своите покупки на активи, дори ако изглежда, че големите банки остават без балансово пространство, за да поемат допълнителния кеш, създаден от продължаващите покупки на активи.

Но един допълнителен долар, рециклиран от фонд на паричния пазар във Фед, означава един долар по-малко на разположение на банките. С държавни фондове, предлагащи 0,05% лихва, банките трябва да намалят таксите или да увеличат възвръщаемостта на депозитите си, за да се конкурират с тях.

И ако фондовете на паричния пазар изместват стабилните депозити, които имат по-благоприятно регулаторно третиране за банките, отколкото други източници на финансиране, апетитът на банките за кредитиране може да бъде намален.

Всичко това представлява голяма промяна. Необезпеченият пазар на краткосрочно финансиране, исторически подкрепен от първостепенните фондове, няма да изчезне, но вместо това вероятно ще бъде посредник между по-непрозрачни заемодатели и кредитополучателите. Държавните фондове вероятно ще продължат да растат. Само Федералният резерв и Министерството на финансите могат да задоволят тяхното търсене на активи в бъдеще.