Защо работим толкова много?

И вече са живеели в по-големи, уседнали общества, които са станали видимо неравни. Нямащите са се трудили заедно с имащите и, гладни или не, са открили нови материални желания. Работата за задоволяване на нуждите е остъпила място на тази за удовлетворяване на желанията, които са ограничени само от нашето въображение.

Индустриализацията, урбанизацията и модерността ускориха това развитие. Възникна рекламата, за да подхрани фантазиите ни за бъдещо потребление и състояние. Наскоро се появиха социалните мрежи, показвайки ни постоянна и глобална реалност от други хора, които изглежда имат повече. Трудно е да изкарате и ден без да се сравнявате, чувствайки се недостатъчни и заключавайки, че трябва да бачкате повече.

И ето ни, хамстери, които въртят своите въртележки едни до други, чудейки се защо тъпчем на място и се чувстваме прегорели. В известен смисъл обяснението вече не може да се намери в икономиката - тоест в недостига - а в будистката философия: Не нуждите на тялото, а копнежите на ума сега ни движат и измъчват.

За щастие приоритетите започват да се променят в някои култури. Някога германците бяха прочути с упоритата работа; понастоящем са известни с дългите ваканции на Майорка. Западноевропейците като цяло откриха радостите от забавянето, особено в сравнение с американците.

Тенденцията се разраства дори в Източна Азия, както показва дебатът в Япония за работната седмица. Когато живеех в Хонконг преди две десетилетия, често си мислех, че ако Макс Вебер бе наоколо, трябваше да пренапише „Протестантската етика и духът на капитализма“, като замени „протестантска“ с „конфуцианска“. Но в наши дни дори младите китайци (за ужас на по-възрастните) възприемат „танпин“ (леността) като начин на живот.

Напълно съм наясно, че има читатели, които ще сметнат тези мисли за непоносимо абсолютизиращи. Самотната майка, която чисти хотелски стаи, за да вкара децата си в колеж, наистина ли има възможността да живее по-добре като работи по-малко?

Освен това на повечето работни места можете да забавите темпо, само ако работодателят ви съдейства, а шефовете ще се нуждаят от много убеждаване, че по-малкото присъствено време не означава непременно по-ниска производителност - макар че точно това показаха последните експерименти в Исландия. И така или иначе, ако роботите и изкуственият интелект наистина направят някои работни места излишни, не е ли това лошо?

Дори Кейнс е бил наясно със страха от това, което е наричал „технологична безработица“. Но той до голяма степен го е отхвърлял, предполагайки, че по-дълбоката тревога е за това какво ще правим със себе си, когато имаме много повече свободно време. За да го използваме добре, оказва се, че ще трябва да култивираме нови - или по-скоро древни - аспекти от нашата природа, които дори могат да изглеждат подозрително като работа.

Кейнс мислеше, че това е усилие, което си заслужава, тъй като „твърде дълго сме били обучавани да се стремим, а не да се забавляваме“. Така да бъде.