Кой ще наследи Курода след края на мандата му през 2022 г.?

Следващият премиер на Япония ще трябва да назначи наследник на управителя на Японската централна банка (ЯЦБ) Харухико Курода, който заема поста от пролетта на 2013 г., пише Nikkei Asia Review. В момента Курода ръководи агресивна кампания по печатане на йени, тъй като ЯЦБ се стреми да повиши мудната инфлация в страната до ниво от 2%.

Мандатът му приключва през април 2023 г. и въпросът с наследника на Курода лежи на плещите на премиера Йошихиде Суга, откакто пое поста от Шиндзо Абе миналата година.

Още с назначаването си като министър-председател на Япония, Суга се обърна с въпрос към вицепремиера Таро Асо: „Какво мислите за управлението на ЯЦБ?“. И до началото на тази година Суга забавяше представянето на кандидати за управител на централната банка.

Съвсем наскоро той обяви, че ще се оттегли като лидер на управляващата Либерално-демократична партия (ЛДП). Това означава, че Суга се отказва от задачата да определи кой ще ръководи ЯЦБ след Курода. 

С решаването на този въпрос ще трябва да се нагърби новият лидер на ЛДП след изборите на 29 септември.

Суга обеща да продължи т.нар. политика на „Абеномиката“, започнатата от неговия предшественик, която се основава на мащабни парични облекчения. С напускането на Суга обаче пазарът може единствено да гадае какъв ще бъде подходът на следващия кабинет спрямо „Абеномиката“.

Малко вероятно е новият премиер да настоява за незабавното преразглеждане на тази политика, но е неизбежно да се появят различия в мисленията относно текущата ситуация в средносрочен и дългосрочен план.

Министърът на административната реформа Таро Коно, водещ претендент в надпреварата за поста в ЛДП, изглежда, че гледа скептично на твърдението, че разхлабването на политиката на ЯЦБ ще бъде достатъчно.

„(Инфлацията) ще бъде резултат от икономическия растеж", изтъква той, като добавя: "Доста е трудно да се предвиди какво може да се случи в настоящите условия. Важно е ЯЦБ да комуникира добре с пазара".

Друг претендент за лидерското място в ЛДП, Фумио Кишида, изглежда не е сигурен дали е време за изготвяне на стратегия за прекратяване на „Абеномиката“. "Важно е да се погледне ситуацията от други ъгли, когато се обмисля бъдещето", изтъква той. През 2020 г. Кишида изтъкна страничните ефекти на настоящата политика, като например влошаващите се печалби на финансовите институции.

Санае Такаичи, третият кандидат, заяви, че целта на правителството за фискална консолидация ще бъде поставена на заден план, докато Япония не постигне 2% ниво на инфлация.

Пазарните анализатори смятат, че дебатът по време на вота за лидерския пост на ЛДП може да предостави възможност за посочване на евентуални номинации за наследник на Курода, смята Юджи Сайто от Credit Agricole Bank.

Новият министър-председател също ще бъде оставен да завърши „домашното“ на настоящата администрация, свързано с политическото споразумение между правителството и ЯЦБ през януари 2013 г.

Според споразумението правителството и централната банка трябва да подобрят координацията на своите политики, за да постигнат ускорение на инфлацията до 2% „възможно най-скоро“.

За разлика от централните банки в САЩ и Европа, които започнаха да намаляват количественото си облекчаване поради опасения, свързани с инфлацията, целта на ЯЦБ от 2% остава далечна.

Много са и променливите, които ще повлияят на избора за нов управител на ЯЦБ. Първо, динамиката в ЛДП ще окаже натиск. Абе, който има силно влияние във фракцията „Хосода“, най-голямата вътрешнопартийна група, подкрепя продължаването на облекчението. Резултатите от вота за лидер на ЛДП и изборите в Долната камара, които ще се проведат тази есен, ще определят дали ръцете на новия премиер ще бъдат развързани при избора на нов управител.

Изборите в Горната камара следващото лято са друг фактор. Ако двете части на парламента се окажат с различно по състав мнозинство, това ще върне т.нар. „разделен парламент“ от миналото. през 2008 г. правителственият план за назначаване на нов управител на ЯЦБ беше отхвърлен на два път от Горната камара и за първи път от края на Втората световна война този пост остана вакантен в продължение на три седмици.

Облекчаването на паричната политика спря поскъпването на йената, което доведе до възстановяване на корпоративните приходи и покачване на цените на акциите, но нейните ограничения започнаха да изпъкват. Предстоящите избори в Долната камара ще дадат шанс на управляващата коалиция и опозиционните партии да започнат продуктивни политически дебати за икономиката на Япония след пандемията.