Време е САЩ да се намесят в споровете между Великобритания и Франция

Натискът, на който е поставено правителството на Макрон, се отразява в леко истеричния тон на някои скорошни изявления. Клеман Бон, френският министър за Европа, заяви, че единственият език, който британците разбират, е силата.

Но нито Лондон, нито Париж изглеждат готови да оправят нещата. Питър Рикитс, бивш британски посланик в Париж, прогнозира, че ще има още няколко години на взаимни атаки, преди отношенията да се подобрят.

Западният алианс не може да си позволи това. Отровата между Обединеното кралство и Франция може да се разпространи и зарази НАТО, Г-7 и международните преговори по всичко - от изменението на климата до търговията.

Търканията между Обединеното кралство и Франция също така затрудняват формирането на общи западни позиции в споровете с Китай и Русия. Томас Райт от института Брукингс се тревожи, че Великобритания и Франция рискуват да се превърнат в „Япония и Южна Корея на Европа“ - два други близки американски съюзника, които също са яростни съперници.

В Азия САЩ се опитаха да изградят мостове между Токио и Сеул. Може би е време сега Вашингтон да изиграе същата роля между Лондон и Париж. Американците трябва да потушат илюзиите и на двете страни. Британците трябва да разберат, че САЩ виждат ЕС като решителен партньор и няма да пренебрегнат Брюксел в полза на „англосферата“. Французите трябва да приемат, че САЩ се нуждаят от отделената от ЕС Великобритания и няма да я третират като държава единак.

Способността на Америка да играе ролята на честен посредник се усложнява от Aukus. Но Байдън изглежда наистина се разкайва за неприятната изненада на Франция с това споразумение и бързо предприе действия, за да поправи нещата.

Фактът, че и Макрон, и Джонсън видимо ценят близките си отношения с Байдън, дава възможност на САЩ. За да използват езика на медиацията, американците трябва да „предприемат интервенция“. Те трябва да се опитат да убедят британците и французите да загърбят най-крайните си заплахи и да работят заедно в името на собствения си интерес и този на по-широкия запад.