Политиката спрямо Китай ще тества новата германска коалиция

Новото коалиционно правителство на Германия обеща да провежда базирана на ценности външна политика, подчертавайки демокрацията и правата на човека и поставяйки по-малко акцент върху търговските интереси на страната - основния приоритет на администрацията на Ангела Меркел. Но ден преди да поеме поста като наследник на Меркел, Олаф Шолц показа до какъв деликатен баланс вероятно ще доведе това. Шолц зае твърда позиция по отношение на руските заплахи към Украйна, най-належащия външнополитически въпрос за Берлин. 

И все пак коалиционното споразумение, което социалдемократите на Шолц сключиха със зелените и либералите, задава много различен тон. Предишните германски правителства разглеждаха Китай като стратегически партньор. Това го третира като „системен съперник“, използвайки два пъти фраза, която Меркел никога не е произнасяла.

Споразумението изрично посочва нарушенията на човешките права в провинция Синдзян, отстъплението на демокрацията Хонконг и заплахите на Китай да си върне Тайван. Философски, то приближава Германия до САЩ. В същото време коалицията обещава да „европеизира“ двустранните си контакти с Пекин и да разработи цялостна китайска стратегия в съответствие с тази на ЕС. Този европейски подход е особено добре дошъл. Пекин умее да разделя и отслабва ЕС, за което често помагаше упорито преследващата бизнес интересите си Германия.

Решаваща част от стратегията на ЕС е въвеждането на защити срещу нелоялната конкуренция и икономическата агресия на Пекин. Действията включват търговски контрамерки, ограничаване на чуждестранните субсидии, реципрочен достъп до обществени поръчки, изисквания за надлежна проверка за премахване използването на принудителен труд, механизъм за коригиране на въглеродните граници и предстояща политика за борба с насилието.

Новата германска коалиция трябва да подкрепи тези инструменти, при условие че те са пропорционални, вместо да протака, както Германия правеше в миналото отчасти за да угоди на Пекин. Отварянето на китайския пазар, което Берлин извлече в замяна - например съгласно миналогодишното неуспешно инвестиционно споразумение между ЕС и Китай - беше недостатъчно.

Корпоративна Германия разбираемо се безпокои, че базираната на ценности външна политика ще я остави изложена на ответни мерки или потребителска реакция. Пекин е отправял подобни заплахи и преди. Подобно на китайското правителство, германските бизнес лидери се надяват, че именно Шолц - този, който спечели изборите, обещавайки да подражава на предпазливия и обмислен стил на лидерство на Меркел - ще задава тона спрямо Китай, а не Аналена Бербок, зелената външна министърка, която е по-голям ястреб. Мек канцлер в комбинация с провокативен външен министър би било лош резултат. Това ще подкопае доверието в германската дипломация и сплотеността на коалицията. Берлин трябва да намери начин да говори открито за проблемите в отношенията с Китай, солидарно с Европа.

Германската индустрия - и трябва да се отбележи, нейните европейски доставчици - се облагодетелстваха изключително много от Китай, не само от бързия му растеж, но все повече и от иновациите му. Никой в ​​Европа не смята, че икономическото отделяне е добра идея. Но упоритата вяра на Меркел във Wandel durch Handel (промяна чрез търговия) се оказа неуместна. Китай се промени в грешната посока. Новото германско правителство трябва да адаптира съответно външната си политика.