Ликвидна заплаха дебне пазарите през 2022 г.

След почти две години на солидни печалби на фондовите пазари, ще се върнем ли към влакчето на ужасите? Отговорът е да, поради по-високите нива на дълга, намаляването на ликвидната подкрепа за пазарите от централните банки и възхода на индексните фондове, пише за Financial Times Майкъл Хауъл, управляващ директор на Crossborder Capital и автор на „Капиталови войни: Ръстът на глобалната ликвидност”.

Само две неща наистина имат значение за инвестициите: колко пари има в системата и как са разпределени. Нарастващите напоследък цени на акциите отново потвърждават, че и двете са силно еластични концепции.

Някои може да твърдят, че това винаги е било така. Добре, но трябва да се запитаме дали не сме стигнали до точката, в която тази еластичност се превръща в далеч по-голям и по-институционализиран проблем. Мисля, че сме там.

Ние изчисляваме, че глобалната ликвидност - обемът на кеша и кредитите, които се въртят на световните финансови пазари - тества нивото от 172 трлн. долара. Тази цифра е източник на всички видове ликвидност, включително от централни банки, традиционни търговски банки и така наречените банки в сянка, които доставят краткосрочни дългови и валутни деривати.

Това отразява думите на Хенри Кауфман, бивш икономист на Salomon Brothers: „Парите имат значение, но важен е кредитът“.

След финансовата криза САЩ и Китай бяха двата доминиращи доставчици на ликвидност, но тъй като международният финансов отпечатък на Китай е малък, действията на Америка са много по-важни за глобалните пазари, особено по време на кризи.

Вижте значението на доларовото финансиране в световен мащаб и разширяването на валутните линии за подкрепа между централните банки за осигуряването на достъп до механизми, гарантирани от американската валута по време на извънредната ситуация с ковид. Според нашите изчисления тези действия, заедно с почти 60%-я скок в размера на балансите на централните банки (до над 30 трлн. долара), подхраниха 30%-то увеличение на световната ликвидност от началото на 2020 г. насам.

И все пак тези числа са засенчени от огромната купчина дългове, която сега оценяваме, че надхвърля 300 трлн. долара (три пъти глобалния БВП) и тежи на световната икономика.

Проблемът е, че дългът в крайна сметка трябва да бъде изплатен или, по-вероятно, рефинансиран. Ако приемем среден матуритет на дълга от пет години, то годишният проблем с рефинансирането възлиза на 60 трилиона долара, което изисква балансов капацитет или, с други думи, ликвидност.